Добре дошли в Реалността! (1)

~В тази и следващите няколко публикации ще захвърля всички метафори и олицетворения, всички художествени измислици (колкото и малко да съм ги използвала) и  изкривени образи. Ще ви разкажа за съвсем истински хора и напълно реални събития, простичко, ясно и най-важното - съвсем искрено.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мразя, изкуствено създадени, колективи. Въобще мисълта за група  хора, избрани на произволен принцип, ме отвращава.  Класове, глупи, отбори, всички тези формации ги смятам за напълно неефективни  и дори вредни за индивидуалното развитие и себеизразяване. Бих казала, че класът, в който попаднах след изпитите, само затвърждава вижданията ми по въпроса.

  Те са досадни, повърхностни, заядливи, некомпетентни, шумни и дразнещи. Липсват им елементарни умения за културно общуване, нямат си и представа за етично отношение към каквото и да било. На всичкото отгоре са мързеливи, нахални и неорганизирани. Те са разлигавени и комплексирани.

  В някои ситуации обаче, сякаш за да направят на пух и прах увереността ми, че притежавам правилна преценка за хората, те се преобразяват.  Същите тези лигльовци и нахалници се превръщат във великодушни и добросърдечни хора. Тези досадници стават дисциплинирани и организирани и то само, за да направят нещо добро. За да създадат една благородна кауза, да бъдат безкрайно щедри и мили, без сами да забелязват с какво сияние се сдобиват невзрачните им образи. 

 Днес бяха великолепни, днес бяха хора, които бих се гордяла да познавам. Утре вероятно отново ще са навлекли плебейските си одежди, но заради дни като този не съжалявам, че съм попаднала точно в това стадо.

Allez viens....

Удоволствието е моята религия.  Истинското, неповторимо удоволствие. То не може да бъде намерено, а открито (съмнявам се някой освен Baby и Hayley да долови разликата). Не е плод на външно стимулиране, водещо до духовна разруха  и  фалшиво  морално опиянение. Недостижимо е за хората, отчаяно търсещи връзка със себе си и представящи своята нравствена ограниченост и посредственост като интересно и дори очарователно, психологично извращение. Няма нищо общо с най-баналната човешка дейност - забавлението.

 Удоволствието е танц на сетивата, неповторим екстаз. Сливане на  разум и осезание, първична емоция, но в същото време  хармонична и всеобятна. То е навсякъде - звук, мирис, допир, поглед, стига да знаете как  да им се насладите...

 

   

Un tourniquet infini....

Ние сме като деца, возещи се  на безкрайна въртележка.

 Изкачваме се, слизаме, тичаме и падаме. Нараняваме се, плачем и се смеем. Търсим, крием се, губим и намираме. Грешим и се учим, но никога, никога не спираме. Нито за миг не слизаме от въртележката и не си задаваме въпроса "Има ли смисъл? Какво значение  има всичко това?"

Не го правим, защото ако наистина потърсим отговора, причините утре да продължим да съществуваме ще са с една по-малко.

Случайно.

Случайно се срещнахме. За пръв път от цяла вечност. За пръв откакто реших, че ми е все едно.

Неочаквано, непланирано, непринудено. Усмихваш се против волята си, опитваш се да бъдеш безизразен, но устните ти не се подчиняват. Опитваш се да мълчиш, но очите ти те издават.

 Странно е, че си загубил онзи невероятен чар, който привлича  и смущава, усмивката ти не ми се струва неповторима, гласът ти - опияняващ, срещата ни - вълнуваща. Може би си се променил? А може би аз не съм същата?

 Едва ли. Пак сме ние - умни, арогантни, надменни и цинични, живи, истински, ценители и критици, горди, нетърпеливи и смели....същите сме, но посоките, в които гледаме са различни. Честно казано,  диаметрално противоположни.

 Свързващите нишки са скъсани. Няма надежди, облечени в неизбежност, породена от неистово желание. Няма го нашия сюрреалистичен свят, очакващ неспокойните ни и блуждаещи сенки. Историята свършва в реалността. Но знаеш ли, приятелю, краят ни не би могъл да бъде по - щастлив. Не и този път...не и в тази реалност.  

Между другото....

Хората се делят на два вида - такива, за които ми пука и такива, за които не ми пука. Познай ти от кои си!

И между другото едно малко поздравче за Hayley Hypnösis и нейния блог, който страшно много ме радва!

It's all about me....

Не мога да имам всичко. Знам. Ами ако искам само едно нещо? А ако просто искам да знам какво точно искам? Искам, искам, искам....аз, аз, аз. Аз искам. Какво...или може би защо толкова много искам. Дали всъщност не се стремя  към самото желание, заради  позабравеното усещане, съпътстващо, онази страхотна и неповторима целеустременост?

It's all about us...

I knew it. I knew it before you can realize it. Between us it may be love, hate, anger but never indifference. No matter what I say, no matter how long I've run and how far I've come, there isn't an empty space between us. Even when the love had gone away you were still there, I was still here. Until one of us dissapeared. That one was you. I don't miss your presence. I don't miss you. I miss the feeling when you was around me.

Моята история...

"Белег - 1.Следа от нараняване на кожата, която не изчезва с времето. 2.Начин на разделяне или разграничаване на нещо; мерило, критерий."   Да, белег или по-точно белези, от онези, които остават по кожата ни след нараняване, онези, които се опитвате да скриете под грима си. Аз си ги обичам всичките. Всеки от тях е свързан със спомени за страхотни моменти и преживявания или е напомняне за ненаучени уроци. Тялото ми е карта на живота и понеже това е 60-тата ми публикация ще ви разкажа история си ...в белези. Извратено, нали?

* Мъничката чертичка в левия ъгъл на долната ми устна. Толкова незабележима, невидима за тези, които не знаят как е получена. Всеки път, когато погледът ми попадне на  нея в огледалото сякаш отново съм на 7, със сцепена устна, ден преди първото ми състезание по плуване.

* Белега зад дясното ми ухо, който дълго не избледняваше и който винаги ще ми намопня за онази злополука.

*Двете успоредни линии на дясната ми ръка, в онзи прекрасен слънчев ден на брега на морето. Извършител - гривната на Thomas.

* Белегът, който се появи от вътрешната страна на китката ми след прекормерна консумация на вино и съприкосновение със свещи.

* Лявото ми рамо, което от 7 години е горд носител на отпечатък от зъбите на Христо...и до ден-днешен се оправдава, че го е направил "за спомен" :D

*Белегът, който остана на кръста ми след едно виртуозно даунхилърско изпълнение.

* Линията, опасваща глезена ми след едно щуро гмуркане.

* ....а онзи на шията си го оставям на вашето въображение...; P :D

I miss you !

Възможно ли е да изпитвам толкова силен копнеж да видя някого. Да съм готова да зарежа всичко и всички, да пропътувам хиляди километри просто да за да те прегърна и да поговорим. Постоянно да мисля как си, къде си, какво правиш в момента, да се усмихвам на отдавна забравени наши шеги. Дали и аз съм се настанила в мислите ти, както ти в моите? Трудно бих си го представила. Влудяващо е да искам да съм с теб, при теб, във всеки момент съм да готова просто да замина и без да се замислям за последствията, повярвай ми, едва ли бих се върнала. Ироничното е, че знам колко много време ще  мине преди тази наша дългоочаквана среща и колко много неща могат да се променят...ако и ти знаеше сигурно щеше да щеше да изпаднеш в отчаяние и тъга. Липсваш по дяволите, липсваш ми безкрайно много!  

* Моля, не си правете грешни изводи от написаното, въпреки сантиментално - сълзливия изказ, няма нищо, ама нищо общо с някоя "загубена любов" или трагична раздяла. Всъщност написаното е посветено на най-страхотното момиче, което познавам.

Мисъл на деня :)

"Човек не бива да става художник, защото може, а защото трябва. Изкуството е само за тези, които биха били нещастни без него. "

~из "Страдание и възторг"

Est-ce qu'il y a des questions?

Има един особен вид дразнители. Това са, изключително нахалани и проявяващи нездраво любопитство, индивиди. Често са далечни роднини, с които се виждате веднъж на 3-4-5 години и то по настояване на майка ви или позабравени познати. Проблема е, че тези хора направо си умират да запълват мълчанието, след размяна на дежурните любезности и забележки относно времето, с напълно неудачни въпроси. Така де, първо те са последните, с които би ни се искало да ги обсъждаме и второ...въобще не е тяхна работа! Днес се сблъсках с един подобен и реших да си направя мъъничък експеримент, ето как протече разговора ни.

*пропускам общите приказки*

- И как е любовта?

- Екстра!

- В смисъъл???

- Ами как да ти го опиша. Толкова съм влюбена, че направо плувам в море от любовни флуиди и се  дрогирам  със собствените си феромони. Живота ми е като една безкрайна сладникава балада, изпълнена с разходки по пълнолуние, любовни излияния, целувки под звездите, серенади, всичко това гарнирано с най-дивия и горещ секс по схемата 24/7! Направо пърхам от щастие. Други въпроси?

.....Неизвестно защо любопиткото се изчерви и промърмори колко много се радва, че сме се видели. Повече не ме удостои с "приятната си и ненатрапчива" компания. ;]

Forever and ever?!

" Любов завинаги", "приятели завинаги"...не, не благодаря. Смешно е, дори абсурдно, но не отричам, че звучи добре. С нотка сигурност и доза драматизъм, нека  да си го кажем направо - невъзможно е, нереално.

Хората обичат да се уповават на Вечността, да придават непредходност на всички свои решения и действия. Прикривайки несигурността си и липсата на опит, бягайки от страха пред неизвестното, е по-лесно да превърнем "сега" в "завинаги".

Да започнем с любовта ...всичките истории и примери за това колко непоклатима и непроменяща се е тя, трябва автоматично да минат в раздел "митове и легенди".  Особено забавно ми е как разни развулвани тийнове се кълнат, че ще обичат завинаги първото си увлечение, да увлечение, не любов. Та, скъпи мои заблудени, любовта е толкова крехка, непостоянна, абстрактна, и неясна, че е просто абсурдно да и приписваме особено дълго съществуване в някаква форма между някакви си същества, какво остава за вечност? Истината е, че утре, след месец или след година ще се появи друга по-съвършена или по-красива, или просто някое глупаво трънливо недоразумение ще прекъсне уж безкрайния и живот. Истината е, че колкото и да не ти се вярва в безброй моменти си готов да прекачиш тънката граница между нея и омразата и вероятността все някога да го направиш е огромна.

Приятелството....е, тук нещата са малко по-сложни. Често се пренебрегва разликата между приятел и познат. Жалкото е, че приятелството е много по-уязвимо отколкото ни се иска. Независимо от силното ти желание, хората, с които в момента си най-близък и си готов да се закълнеш, че искаш да прекараш живота си с тях, могат да се превърнат просто в познати, с които се чуваш по празниците. Няма виновни, "в живота се случва" и наистина е така. Понякога разстоянието ни отчуждава, понякога интересите ни се променят и пътищата ни се разделят, понякога обстоятелствата го налагат.... и в крайна сметка нещата не са същите.

 Нищо не е сигурно, непроменливо и ..вечно. Затова нека се обичаме сега, нека прекарваме времето си с хора, които са важни за нас тук,  на това място, в този момент. Вярванията във Вечността обезсмислят това, което вършим в момента, а и не е ли далеч по-приятно ако свикнем с мисълта, че всичко е временно. Защо просто не се насладим на момента, без да планираме следващия?

The voice of conscience...

Чувствам се гузна. Предвид завидното ми умение да приспивам собствената си съвест, това е тревожно. Ненавиждам  чувството, което не искам, а и не мога да споделя с никого, но то ме кара да гледам виновно и да говоря несигурно.

Това, че не ме укоряваш само утежнява нещата. Предпочитам да се ядосаш, да ме обвиняваш, да ми крещиш, че съм станала неблагодарна и недопустимо егоистична, повярвай ми, бих се почувствала по-добре. Но също така знам, че никога няма да го направиш, дори няма да позволиш обвинението да се промъкне в погледа ти. Винаги ще ме посрещаш със същата искрена радост и ще ми предлагаш топлото и ненатрапчиво разбиране и съчувствие. С теб мога да мълча радостно или унило, но мълчанието ни никога не е тягостно и неловко.

Може би по-добре от всички мога да разбера огорчението ти, след като се разочарова от хора, на които толкова вярваше, самотата, която те обзе, след като загуби най-близкия си човек. Уви, глупавата и несъвършена човешка природа ми позволя да забравям, да пренебрегвам. Ти си толкова безмълвен, когато трябва да поискаш, а не да дадеш. Всеки път щом премълвачавам нещо по телефона (само в непряко общуване мога да премълча или да те излъжа, с тези твои обезоражаващи очи...), се чувстам като измамник, но го правя, защото знам, че дълго след като съм забравила проблема, ти ще продължаваш да се терзаеш.

 Винаги около Коледа решавам да ти купя нещо много, много специално, да ти напиша в картичката нещо много, много красиво, но всеки път купувам подаръка в посления момент, моля да го опаковат в магазина и надписвам картичката някак между другото. Всяка година планирам рождения ти ден, как ще бъдем само двамата и ще говорим, пиейки шампанско, но обикновено ти се обаждам и наминавам в събота, а на теб никак не ти е празнично.

 Днес ме изпрати като ми каза "благодаря, че дойде ...и да се пазиш", а аз много добре знаех, че трябваше да дойда много по-рано и да остана много по-дълго. Един ден ще си отидеш, отнасяйки със себе си това очарователно и успокояващо  мълчание, това твое толкова красноречиво мълчание, а аз ще си остана с хилядите ненадписани и неизпратени картички. Кой и какво тогава ще заглушава гласа на гузната ми съвест?

Посветено на В.Д.

Pink Floyd - Wish You Were Here

Не мисля, че има нужда да пиша каквото и да било, някои послания могат да бъдат изразени само от Pink Floyd...

Hapiness or too many smoke ?!

"Пфф, ебаси якия ден и предхождаща го вечер" - точно това искам да кажа без цензура, по напълно нетипичен и нехарактерен за мен, начин. Така си е, беше невероятно хубаво, направо не мога да повярвам, че наистина всичко може да е толкова страхотно. Чак не ми се говори, още по-малко ми се пише xD.

Lone wolf ?!

Винаги съм била вълк единак. Дори когато не го осъзнавам, не го разбирам и не го искам. Всъщност не се бях замисляла особено, докато Христо не ми подхвърли случайно, че понякога въпреки че ме познава от "еййй такава", съм му напълно непотнятна. Не е защото съм импулсивна, дори непредсказуемостта си има своя закономерност (колкото и противоречиво да прозвуча последното).

Просто винаги е имало граница, дори за един толкова близък човек. Невидима преграда, която държи всички на известно разстояние. Понякога се съмнявам, че въобще вярвам в прословутото парадирано приятелство. Не че няма хора, чието присъствие ме прави щастлива и спокойна, не че не мога да разговарям с тях за всичко или да разчитам на подкрепата им и в най-екстремни ситуации, но...аз самата не го желая.

Никога не ми е отивала ролята на уязвимата, търсеща подкрепа, споделяща "приятелка". Никога не ми е допадало покровителството, независимо под каква форма и от кого е проявено.  Не плача на ничие рамо и не обичам да споделям нито триумфите си, нито паденията. Просто вярвам, че има моменти, които човек трябва да изживее сам.

Не съм и не се чувствам самотна...точната дума е самостоятелна. Предпочитам да действам,  да се спрявам и понякога да се провалям сама. И честно да ви кажа, така ми харесва. ;]

Don't worry, be happy xD

В пълен контраст с празничното настроение, което ме е обзело, защото днес един от най-близките ми хора има рожден ден, ще напиша поредния пост в блога си. Не че имах намерение точно сега да пиша, още по-малко мислех да е с подобно съдържание, но просто обстоятелствата са такива.

Та, сутринта докато отивах да купя роза за горепосочения човек, срещнах една позната. Всъщност две познати, едната беше доста разстроена, поради причини, които не е нужно да описвам, а другата съчувствено се вайкаше над главата и, уверявайки я с наставнически тон, че всичко щяло да бъде наред. Побързах да се разделя с двете, защото нямах много време, но досадната фраза сякаш се беше залепила за ума ми като дъвка и не ме оставяше. На всяка крачка ми се искаше да се върна и да зашлевя шамар на "утешителката" , да я събудя, да и изкрещя, че говори пълни глупости и още по-лошо - вярва в тях.

Тъжното е, че тя няма никаква вина, просто се опитваше да помогне. Оставям настрана факта колко безполезна и неадекватна е въпросната помощ. Но и тя като останалите е жертва на наложени стереотипи и клишета. Моето раздразнение не е насочено пряко към нея, а към цялата абсурност и безполезност, в чието олицетворение неволно се беше превърнала.

Не знам кога всички нередности започнаха да се оправят, щом се произнесе миродавната фраза "всичко ще бъде наред", не знам как и защо хората се убедиха и повярваха в това. Така де,  независимо от естеството и тежестта на проблемите, достатъчно е да се появи някой самопровъзгласил се доброжелател, да те потупва по рамото и да те уверява напук на здравия разум, че "всичко ще бъде наред".

Хора, това е по-смешно и от изкривените ви представи за Бог. Всъщност не е смешно, а печално как в прилив на безволие вместо да станете  и да потърсите  истинско решение на проблемите предпочитате да лежите и стенете, търсейки фалшива утеха в проклетите четири думи.

Истинта е, че живота често е жесток и несправедлив. Хората  се страхуват, колебаят, страдат, умират. Любовта е несподелена или възпрепятствана. Приказките нямат щастлив край и справедливостта тържествува твърде рядко. Такава е истината и тя няма да се промени дори да си повтаряме "всичко ще бъде наред" до полуда. Факт е обаче, че се делим на две групи - едните са тези, които знаят това, но са достатъчно силни да го превъзмогнат, достатъчно смели да понасят разочарованията си и да гледат напред, неотклонно следвайки целите си. Другите  предпочитат да се мятат между нерешителността и отчаянието, да търсят утеха в кухи фрази на утешение, с напразната вяра, че "всичко ще бъде наред", просто ей така, от само себе си. Въпросът е... ти от кои си?

Do you find any sense?

Pigeons Unis!

Пиша този пост с малко закъснение, но тези, които отвреме - навреме надничат в блога ми знаят, че при мен нещата винаги леко изостават (и тук е момента да поясня, че това се случва само и единствено в блог-сферата, просто да не останете с грешно впечатление...).
Та, става въпрос за едно хрумване, което е плод на няколко изключително спамърски дискусии във фейсбук. По-конкретно с Ив ни хрумна прекрасната идея да си направим френско блогче. Всъщност тя идеята не е от вчера, просто реализацията се позабави xD. Това няма значение, защото Pigeons Unis  вече е факт и е горд притежател на две "представителни" страници  състоящи се в малки писмени биографийки, подплатени с минимално количество снимки, една "официална" публикация и няколко в процес на разботване (лееек намек AnnaTeo да ги довършва по-бързо и да ги поства).
Блогчето има страхотен дизайн, който е дело на Ив, така че използвам повода да поднеса адмирациите си.  Бих се радвала, ако сред четящите на This is my world ...and my world rocks! има франкофони, те да посетят Pigeons Unis (и понеже знам за 7 такива пижони учтиво ги подканвам да го направят). Още по-щастлива биха ме направили вашите коментари, критики, предложения, а ние обещаваме сравнително редовни и  не прекалено банално-досадни публикации, написани на нашия любим език - френски.
Толкова засега и за да ви стимулирам, поздрав с една френска песничка ;] ^_~

Imagine...

В памет на този, който промени изкуството на музиката. За невероятният творец, активист, мечтател, за вдъхновяващия и велик Джон Ленън. С възхищение и тъга, защото днес щеше да навърши 70 години, но не му бе съдено да остарее. Представяте ли колко още щеше да даде на мен, на теб и на целия свят със своето неповторимо творчество. Никога няма да разберем....и макар да съм 100%-това скептична атеистка, ако дори за секунда допусна и повярвам, че там някъде съществува едно по-красиво и по-добро място, наречено "рай" съм повече от убедена, че там звучи тази песен...

В света на летящите прасета xD

Не! Не знам какво не му е наред на глупавия, нелогичен, парадоксален, противоречащ си свят, в който живея. Единственото, което ми е напълно известно, е че нещо...всъщност много неща са извън релсите. Шантавият влак ни е понесъл стремглаво към пропастта, а ние дори не го забелязваме или по-лошо сами си я копаем.
Знам само, че съм много горда, за да покажа тъгата си, прекалено поривистна да се примиря и твърде принципна да забравя и простя. Знам само, че това всъщност са само оправдания и извинения за оковите, които сама си поставям. Крия се зад фалшиви принципи и гордост...както и ти, както и 99% от двукраките същества наречени "хора". Замислете се! Колко от проблемите, разочарованията и терзанията са причинени от собствената ви/ни ограниченост. Колко далеч по-лесни и красиви са нещата, когато просто изречем на глас това, което мислим и направим това, което искаме. Най-глупавото е, че веднага се появява едно "НО" зад, което удобно се скриваме и се оставяме на инертността....
Докато не се появи някои смел и решителен, някой, който може да промени живота ни ако сме готови да приемем тази промяна, някой като моята Gunslinger, моето Епично Барби. <3  Да, тя е смела! Смела с главно "С"!  Защото в любовта, приятелството, мечтите и въобще в живота трябва да сме смели. Изисква се смелост да признаем грешките си и да ги поправим, да разкрием чувствата си и да рискуваме заради някого, знаейки, че може да бъдем отхвърлени.  Трябва ни смелост да бъдем щастливи, когато има толкова доказателства, че "това не е редно", смелост да поемем по един конкретен път, защото се отказваме от друг, а винаги има риск изпуснатият да е бил по-правилният. Тя е смела, тя го прави тук и сега, докато аз и ти, и хилядите глупаци като нас чакаме "подходящ" момент.
Та, тъжно е, когато хора като нея не успяват да имат онова щастие, което желаят и към което се стремят, а те наистина го заслужават. Жертвите, направени от обич, не оценяват само хората, които не ги заслужават и те са големи глупаци....но за съжаление изобилстват в света на летящите прасета xD.
И в тази връзка преди да завърша поста си искам да направя едно кратичко изявление - от този момент обичта, доверието, приятелството и подкрепата ми (а повярвайте аз умея да обичам и подкрепям) ще съпътстват само и единствено хората, които безпрекословно и нееднократно са доказвали, че ги заслужават. Другите могат да се радват на дълбокото ми презрение и безразличие, защото само тях ще получат даром, тълкувайте го както искате xD.




inspiré par Gunslinger <333


 

Fatiguée...

Пф, толкова ми се спи... а навън е студено и вали. Искам  просто да се пъхна под одеалото и да заспя, и да спя, и да спяя....поне два месеца. Обаче от онзи дълбок сън, без сънища, без мислите, които идват неканени преди да се унеса и без тези, с които се събуждам. Та, то и настроението ми е едно такова уморено, объркано и меланхолично. Разни спомени прехвърчат и се стопяват, разни хора идват и си отиват, а аз съм толкова уморена...

Честит Рожден Ден!

Днес на 06.10.2010г. един изключително важен за мен човек пораства с още година. Разбира се, че става въпрос за теб, Мартине. Нали си спомняш, когато ме попита кога ще пиша и за теб в блога си, та ето че имам повод. ;]

Пожелавам ти, мой малък сладурчо, да си ми жив и здрав преди всичко. Да си толкова щастлив, че лъчезарната ти усмивка никога ама никога да не слиза от лицето ти. Да  имаш толкова късмет, че всичките ти мечти да се превърнат в реалност. Да продължаваш да бъдеш моето Слънце, да си все така весел и жизнерадостен и да превръщаш с присъствието си и най-мрачните ми дни в празник....и да ме обичаш, защото няма думи, които да изразят любовта ми към теб! Честит рожден ден!

п.с. А в събота ще се надивеем, нали Мъник? :D

Внимавай какво си пожелаваш!

Внимавай какво си пожелаваш, а в моя случай и внимавай какво пишеш в блога си! :D  Става въпрос за тази публикация.  Пожелах си цел, която да следвам,  нещо, което да ме вдъхновява и напътства и ..."нещото" се появи. Докато го търсех, то само ме намери. Защо се колебая?  Защото не знам дали всъщност съм готова за така силно желаната промяна. Защото е твърде ...мащабно.
 Отново съм на кръстопът, колкото повече се задълбочавам в обмисляне и анализиране на възможностите, в това какво ще последва "ако", толкова повече се отдалечавам от взимането на окончателно решение. Истината е, че времето не чака и докато аз тъна в съмнения и догадки, нещата се случват. Дълбоко в себе си знам, че трябва да действам, за  да получа това, което желая.
Всичко би било прекрасно, ако не се намесваше горчивият ми опит за неща, случили се в неподходящо време. Тогава неминуемо се намесва въпросът "Готова ли съм? Сега ли е моментът за това?" и онзи глас, които панически повтаря "Да! Да! Сега, сега имаш шанс, който може да не се повтори. Действай по дяволите, защото после ще съжаляваш, ако не го направиш".
След всичко написано, вероятно се питате какво и защо за Бога  все още чакам? Чакам съмненията ми да отшумят и се надявам, че когато това стане няма да е твърде късно..а ако е, ще изтърпите един самосъжалителен и самообвинител пост за моята неуместна нерешителност. В крайна сметка си пожелах промени и събития, за които се оказах неподготвена, стъпалото май е твърде високо. Или просто не съм наясно какво точно искам...в този момент в съзнанието ми изплува образът на един (хм.. не знам дали вече мога да го нарека "приятел" ) познат, който с възможно най-презрително - ироничния си тон казва "ЖЕНА" и после добява някоя хаплива сексистка шега. :D Но след като току-що разбих репутацията си на смел и решителен човек си го заслужавам. =D Защо винаги го правя толкова сложно? И какво ли не бих дала да притежавам дори една прашинка от смелостта на Baby...
Та, внимавайте какво си пожелавате. ;]
Best wishes,
Alister

Повече от думи...

Има моменти, в които думите са излишни. Звучат кухо и безсмислено. Има мисли и чувства, които не се нуждаят от изразяване чрез слово. Понякога един поглед, усмивка, жест са достатъчни... Защо INXS? Защото са завладяващи и хармонични, защото са поети, мечтатели ....и защото гласът на Майкъл Хътчинс е велик!

Който търси намира....дали?



Скоро писах за онова натрапчиво усещане за недостатъчност, което витае около мен. Добрата новина е, че започна да се материализира и да добива конкретни форми, лошата - изостря се с всеки изминал ден.
Може и да осъзнавам какво търся, но това ни най-малко не ме доближава до откриването му. Трябва ми вдъхновение (колкото и високопарно да прозвуча), отчаяно се нуждая от нещо, върху което да концентрирам енергията си. Кауза, мащабен проект, инициатива, състезание, конкурс...трябва ми нещо, а не някой! Искам цел, която да ме амбицира, мобилизира и...ами да ми носи онова приятно удовлетворение, което напоследък толкова упорито ми убягва. Истината е, че обичам напрежението, работата, умората и най-вече добрите постижения. Пристрастена съм към усещането да знам, че давам всичко от себе си и то не е напразно. За пръв от месеци знам как отново да се върна при целеустременото ми, свръхактивно "аз" и съм повече от убедена, че това е истинското ми лице. "Нещото" ,  все още се издирва, някакви предложения?

Wish You Were Here

За времето и апатията...

Преди няколко дни написах един пост за есента. За красивата, вдъхновяваща есен...е, май е време да бъде изтрит. Реалността пак си показа противното личице. Мрачно е, но не достатъчно да изгреят звезди, вали, но не достатъчно за да се скрия под пъстрия си чадър, студено е, но не достатъчно да извадя любимия си шал, небето е красиво, но не достатъчно за една добра снимка.
Всичко се връзва идеално с мислите, чувствата и възприятията ми. Навсякъде витае чувство за недостатъчност. По някакъв странен начин асоциирам тези емоции с рани и болести (абсурдно нали?). Едните са като порезни рани, по-големи или по-малки. Появяват се внезапно, кървят силно и причиняват болка, но зарастват. Бавно или бързо, независимо колко кръв си изгубил, винаги заздравяват. След някои остават белези, но в крайна свикваш и с тях, дори може да ги заобичаш, защото ти напомнят грешките, тяхното осъзнаване и преодоляване.   Другите са като болести. Те не причиняват болка, поне не веднага и въпреки това са по-опасни. Тихичко си стоят и те разяждат, а в един момент, когато най - малко очакваш връхлитат и положението става неудържимо. Появяват се симптоми - раздразнителност, нежелание за писане и посещаване на блогове, загуба на целенасоченост, докато накрая стигаш до апатията.
"Апатията е понятие, изразяващо чувство и/или емоция на човека, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито отрицателно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент е „безразличие“ - едно полезно приложение на метода "copy - paste".  Апатията е последния стадий на болестта да се отказваш от шанса за  нещо истинско, за да крепиш надеждата, а същата тази надежда е просто ненужна илюзия за наивници.
Лечението? Все още е експериментално, а дотогава имам музиката,книгите и театъра...

Модерно?!

Явно е модерно да си повърхностен, безпринципен или най-добрия случай инертен. Явно на никого не му трябват мислещи и способни личности. Пази Боже да си позволиш да изградиш собствен стил, да бъдеш авангарден или как беше думата...различен. Далеч съм от мисълта, че с тези разсъждения "откривам топлата вода", наясно съм как нищо няма да се промени, след като ги напиша и това ще е просто поредната "наливка" в интернет. Просто ми омръзна. Писна ми да плувам в море от невежество и още по-зле, задоволство от невежеството. Отегчена съм до болка да се блъскам в стени от тесногръдие. Ето няколко простички принципа, изграждащи характера ми, за които нямам никакво намерение да се извинявам, още по-малко смятам да променям, така че прочетете ги, татуирайте си ги някъде или ако не ви изнасят просто не ми губете времето с присъствието си (да! да! знам колко грубо и самовлюбено прозвуча).


*  Истината си е истина и това, че не ти е приятно да я чуеш не я променя. Фактът, че не ти е приятно да я чуеш не означава, че аз ще я премълчавам.


* Има огромна разлика между заяждане и критика. Обикновено мога да се обоснова, когато твърдя, че нещо не е както трябва. Твой проблем как ще го изтълкуваш.


* Аз съм перфекционист с главно "П", защото когато се заема с нещо винаги стигам докрай. Защото знам колко важни са детайлите, защото давам най-доброто от себе си и съм наясно кога мога повече. Защото не щадя усилията си и не съм лишена от самокритичност. Какво лошо има в това?


* Амбициозна съм, винаги се целя високо. Да, често падам, но това не пречи, когато се изправя да следвам целите и мечтите си с още повече хъс и желание.


* "Обичам те" има смисъл за мен. Никога не го използвам като "добър ден" ,  тези две простички думи са синоними на "вярвам ти", "разбирам те", "можеш да разчиташ на мен", "не мога да направя компромис с идеалите, мечтите и принципите си, но ти си всичко за мен въпреки тях". Казвам "обичам те" твърде рядко, да защото влагам безкрайно много не само днес, утре или докато си ми нужен...винаги.


* Аз съм 100 - процентов песимист, това не означава, че не мечтая и не правя всичко по силите си, за да реализирам мечтите си.


* Обожавам френския език!


* Аз съм противоречива, инатлива, досадно принципна ....и въпреки това винаги съм готова да посрещна промяната. Да се развивам и да възприемам различни гледни точки.


Аз съм това и още 100000 неща, но ако някое от гореизброените ме прави "хейтър" , "сухар" или "безчувствена", то с удоволствие ще приема подобна квафиликация.  Скъпи посредствени и ограничени хора, никога няма да се уморя да бъда "пурпурна нишка на бяло платно"!

Есенно...

Есенно! Есенно настроение, есенни мотиви в блога ми. Да, временно реших да се сбогувам с пламъците. Защото е есен, слънчева, радостна...есен. Напук на носталгичния и  тъжен образ, който изниква в съзнанието ми. Винаги съм намирала някакво странно очарование в този умиращ сезон. Може би, защото винаги извиква в съзнанието ми спомени, но от онези, които те карат да се усмихваш. Онези спомени, при които не чувстваш болезното усещане за празнина след отминали моменти, неудържимо и безвъзвратно приключили. Цялата тъга и сантименталност са се изпарили, останал е само топлият дъх на приятните спомени. Като ароматът от празното шишенце на любим парфюм.
Затова обичам падащите листа, дъжда, инертността, меланхолията на есента. Сигурно, защото съм се променила, станала съм спокойна, уравновесена, примирителна....или просто съм твърде уморена да бъда рицар в дни на падение.

On commence!

Честит празник, ученици! Напук на копнежа за лятното безгрижие, динамичност и разнообразие. Дано всички запазим усмивките и доброто си настроение през цяяялата дълга учебна година. За амбициозните нека тя да е ползотворна и успешна, а за другите ..хмм...ами нека бъде такава, че да оправдае очакванията на всички. За мен това е началото на "активния" ми период или по-просто казано време е за работа, работа, работа! Предстои ми трудна, изпълнена с предизвикателства, но определено интересна година. Не само в училище и не само за мен, но нека бъда лаконична. Искрено се надявам всички начинания, с които съм се заела да се увенчаят с успех, същото пожелавам и на вас. =)






Поздрав за всички франкофони ^_^

Счупено!

Счупих любимата си чаша. Просто едно невнимателно движение, "тряс" и няколко парчета стъкло върху пода. За един - единствен кратък миг изпитах досада, все пак ми беше любима, а после  събрах остатъците и ги изхвърлих, вече не са ми нужни, не ме интересуват, на празното място ще сложа друга чаша, една от многото, и ще забравя за случая.
И докато си мислех как най-сетне ще напиша нещо различно в блога си, нещо свежо и бодро, осъзнах, че всъщност аз съм счупената чаша, а ти си разсеяният. Разбрах, че рано или късно всеки си го получава и аз в това число. Ти си възмездието на всички, към които бях нетолерантна, нетърпелива, прекалено всизкателна, всички, които не получиха вниманието ми, всички, които останаха разочаровани от мен.
Просто ти го признавам, изключителен си. Би трябвало да те аплодирам, защото си актьор и то много по-добър от мен. Успя да сдъвчеш увереността ми във всичките ми превъплъщения, да ме накараш да се заблуждавам пред очевидното, да се самообвинявам, когато знам, че съм права, а ти грешиш!
Направо те чувам да ми казваш - "Хайде, върви, пътувай, забавлявай се, флиртувай и си повтаряй, че въобще не ти пука за мен, докато тайно се надяваш, че аз ще си стоя и ще те чакам. Да, разбира се, че ще те очаквам и за да е по-интересно ще се правя, че ми липсваш, че съжалявам за всички разочарования и огорчения, само за да ти направя по-силно впечатление, когато за пореден път ти докажа колко малко ме интересуваш. Така де, ти си просто чаша, мислиш, че не мога да си намеря друга подобна - само стой и гледай, въобще не си толкова специална. О, ама ти си ми повярвала, брей, успял съм на спечеля доверието на г-ца Недостъпна, ами да си беше останала недостъпна, наивнице. Но не се притеснявай ще имаш достатъчно време да помислиш за това и доста други неща, докато цяла година се сблъскваш с моята неискрена усмивна и двусмислени думи."
Иронично нали? Въпроса е, че думите си останаха просто ....думи. Аз, най-скептичната взех, че се вързах на най-праволинейния, най-искрения, най-необикновения. Просто поредното клише, банално, скучно и ненужно, а се оказа, че наистина не ти пука. Не влагаш никакъв смисъл или съм само част от един саркастичен спектакъл, в който ти, на мен - актрисата си дал второстепенна роля.

Реалности, лица, маски.... просто random xD

Тук и сега. Звучи просто, успокояващо, сигурно. Настоящето е истинско, миналото си е минало, бъдещето е неизвестно. Просто е, реално.
И все пак защо да не е действително нещо, което обсебва мислите ми постоянно, което влияе на емоциите и възприятията ми. Призраците от миналото са много по-сигурни и утешаваши.....защото винаги се връщам при тях. Защото са част от  хилядите маски, изграждащи образа ми. Настоящето ми "аз" всъщност не съществува, то е възпроизвеждане на отминал момент, като ехо след взрив и трае само миг, после се превръща в история. Силен и безкраен отлив, от когото се опитваш да се откъснеш, а се връщаш на същото място. В един момент осъзнаваш, че е по-лесно просто да оставиш течението да те отведе, където трябва.
 Миналото никога не е безвръзвратно приключило и отшумяло....никога. Без него няма настояще, няма и хората го отричат, защото е по-лесно да отдалечат разочарованията и болката. Все едно да поправяш покрив на къща, която няма основи...ще се срутва, отново и отново.
 Разликата между миналато и настоящето ми "аз"...няма такава, просто съм сменила една маска с друга. Някоя е завинаги захвърлена, но никога не спира да съществува. Маски, маски, а кое е истинското ми лице? Просто една огромна и сложна картина от хиляди миниатюрни и различни образи, които се възприемат контрастно. За някои са красиви, за други плашещи, за трети твърде сложни. Винаги противоречиви ....картината е твърде сюрреалистична, поне за обикновения зрител.
За истинският художник целият този пъстър хаос е   смислен и очарователен, той не се затруднява с разпознаването на размитите образи, дори ги разбира. Вече срещнах един истински художник, но го посрещнах само с черно - бялата си маска, дали съществува  друг като него?

Ревност ?!

Не, не, не! Аз не съм такъв човек...не се връзва с характера и принципите ми. Не! Защо тогава не мога да се отърва от онова все по - засилващо се, разяждащо чувство?! Защо след като имам всичко, за да си съществувам безметежно и щастливо и най-малкият намек беше достатъчен, за да се ядосам....всъщност да побеснея.
Най - глупавото е, че докато си "живея живота" осъзнавам колко съм егоистична. Защото направих всичко, за да се освободя от теб, от натрапчивите и ненужни мисли свързани ....не, не с теб, а с "нас". А като се замисля няма "нас" и вече се съмнявам, че някога е имало. Докато аз се крия зад маската на безразличието, просто за да подхранвам собствената си гордост, ти явно нямаш нужда от маска. Нали в крайна сметка това исках, нали сама се убедих, че ти и аз не можем да бъдем "ние"?!
Може би исках аз да продължа истински, а ти да се криеш зад маски...но ролите се смениха. Знам, че е егоистично и въпреки това една малка част от мен е убедена, че го заслужаваш, заради всички емоции, заради гадния вкус на разочарованието, заради засегнатата ми гордост...
Самообвинения, а целта на този пост (който съм убедена, че няма да прочетеш) е да обвиня теб! За това, че си забравил, а аз още помня.
Ироничното е, че няма смисъл....просто една изпаднала илюзия в сюрреалистичен свят, който отдавна трябва  да напусна, а мисълта за теб ме задържа в него.

П.П. Излизам с Ив ....и когато се върна, вероятно ще изтрия този пост xD

Home, sweet home ...

Този пост е абсолютно и изцяло посветен на Ив, която се нуждае от мощно разведряване.

Като начало оповестявам факта, че вече съм вкъщи. Пътешествията ми зад граница приключиха ...поне за лято 2010. Едно подробно и увлекателно описание на всички емоции и приключения би било съвсем уместно, но няма да е сега. Музата ми за писане явно е избягала доста далеч...та, когато се почувствам достатъчно вдъхновена вероятно ще се появи един приличен пост. "Вероятно", но нищо не обещавам, вече не.
Все пак не мога да не спомена, че беше УДИВИТЕЛНО....плажове, яхти, делфини, мимове, спагети, коне, скай - дайвинг, моряци, Даниел и още 10000 неща, които допринесоха за прекрасните дни.  А в момента ...е странно. Някак си още не съм свикнала с мисълта, че свърши, не защото тук няма хора, които да ми липсват. Двадесет дни бях в някаква многоцветна, ярка и бърза фиеста и сега се чувствам странно статична. Ще го отдам на умората и няма да се замислям и да анализирам причините, не и днес. Хубавото на многото пътувания е, че не ти остава време за дълги размишления, просто действаш, "улавяш момента" без предубеждения, скачаш без парашут и не ти пука за липсата на такъв. За такива моменти си струва ....всичко.

П.П. Аподисменти за Ив, която е на път да "улови момента" (sun)
П.П.2 Утре ...царевица! <3 :D

Pour lui...

Je suis comme un voleur qui se cache et je ne sais pas, moi - meme je ne sais pas comment je suis devenue un voleur de ton ombre, parce que quand tu disparais mon regard chasse ton ombre...

Свръхдоза идиотизъм...

Ето няколко велики умозаключения, които се родиха в един дълбокомислен разговор с моят главен катил ^^

[8:25:49 PM] Greta: доволно



[8:25:58 PM] Greta: а на колко години е?


[8:26:04 PM] Greta: че забравих най-важното да питам


[8:26:05 PM] Greta: :D


[8:26:16 PM] Greta: разбира се второто по важност след колко м е дулга косата


[8:27:24 PM] Johnny_Alister: 19


[8:27:27 PM] Johnny_Alister: амиии


[8:27:29 PM] Johnny_Alister: косището му


[8:27:31 PM] Johnny_Alister: е дълго


[8:27:33 PM] Johnny_Alister: почти колкото


[8:27:34 PM] Johnny_Alister: моето


[8:27:35 PM] Johnny_Alister: :д


[8:27:37 PM] Greta: :D


[8:27:40 PM] Johnny_Alister: и е русо


[8:27:43 PM] Johnny_Alister: като теб, катиле


[8:27:46 PM] Johnny_Alister: :D


[8:27:47 PM] Greta: ми супееер


[8:27:48 PM] Greta: :D:D:D


[8:27:53 PM] Johnny_Alister: хииибаси русите


[8:27:55 PM] Johnny_Alister: напасти


[8:27:57 PM] Greta: той е като два катила в едно


[8:28:00 PM] Greta: (rofl)


[8:28:01 PM] Johnny_Alister: да


[8:28:04 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:28:04 PM] Greta: хахха


[8:28:47 PM] Johnny_Alister: катилите


[8:28:50 PM] Johnny_Alister: завладяха


[8:28:51 PM] Johnny_Alister: света


[8:28:54 PM] Johnny_Alister: не всъщност


[8:28:57 PM] Johnny_Alister: гей-мастъра


[8:29:00 PM] Johnny_Alister: завладя


[8:29:01 PM] Johnny_Alister: света


[8:29:03 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:29:03 PM] Greta: (rofl)


[8:29:07 PM] Greta: (rofl)


[8:29:13 PM
(8:29:18 PM — редактирано)] Johnny_Alister: ние просто го съсипваме


[8:29:14 PM
(8:29:17 PM — редактирано)] Greta: гей-мастърИТЕ


[8:29:21 PM] Johnny_Alister: :D


[8:29:22 PM] Greta: ми лошо няма бе


[8:29:24 PM] Greta: :D


[8:29:33 PM] Greta: и бившия го включвам


[8:29:42 PM] Greta: щото той е.....


[8:29:49 PM] Johnny_Alister: :D


[8:29:50 PM
(8:29:55 PM — редактирано)] Greta: оххх за него ще замисля нова категория


[8:30:03 PM] Johnny_Alister: Дъ биг тлъст масъл


[8:30:06 PM] Johnny_Alister: :D


[8:30:09 PM] Greta: (rofl)


[8:30:13 PM] Greta: (rofl)


[8:30:13 PM] Johnny_Alister: ама тлъст


[8:30:14 PM] Johnny_Alister: не щото


[8:30:15 PM] Johnny_Alister: е дебел


[8:30:18 PM] Greta: да бе


[8:30:19 PM] Johnny_Alister: ми тва като титла


[8:30:23 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:30:27 PM] Greta: (rofl)


[8:30:28 PM] Johnny_Alister: дъ тлъст масъл


[8:30:31 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:30:40 PM] Greta: нова титла в гей конкурсите


[8:30:45 PM] Greta: (chuckle)


[8:30:58 PM] Greta: в гей конкурсите по красота


[8:30:59 PM] Greta: :D:D


[8:31:03 PM] Greta: ]:)


[8:31:05 PM] Johnny_Alister: :D


[8:31:08 PM] Johnny_Alister: абе красота


[8:31:15 PM] Johnny_Alister: ква красота без коса


[8:31:18 PM] Johnny_Alister: след като я отряза


[8:31:21 PM] Greta: ей тва беше


[8:31:21 PM] Johnny_Alister: идиота


[8:31:22 PM] Johnny_Alister: му


[8:31:23 PM] Greta: мисълта


[8:31:25 PM] Greta: на вечерта


[8:31:27 PM] Greta: !!!!!!!!!!!


[8:31:29 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:31:29 PM] Greta: (bow)


[8:31:33 PM] Greta: (rofl)


[8:31:39 PM] Greta: аааа не убиец е тва


[8:31:41 PM] Greta: (rofl)


[8:31:45 PM
(8:31:47 PM — редактирано)] Johnny_Alister: кое от всичкото


[8:31:50 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:31:54 PM] Greta: (rofl)


[8:31:59 PM] Greta: ква красота без коса


[8:32:05 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:32:10 PM] Johnny_Alister: тези умозаключения


[8:32:10 PM] Greta: (rofl)


[8:32:12 PM] Johnny_Alister: току-що


[8:32:13 PM] Johnny_Alister: влязоха


[8:32:15 PM] Johnny_Alister: в блога ми


[8:32:19 PM] Johnny_Alister: (rofl)


[8:32:22 PM] Greta: (rofl)


[8:32:24 PM] Greta: (rofl)


[8:32:27 PM] Greta: (rofl)


[8:32:39 PM] Greta: хахаха щепочна по-честичко да го навестявам тоя блог


[8:32:51 PM] Johnny_Alister: (rofl)
 
Много изпростях, но ето какво прави с мен дългото бездействие :D

Волейбол!

Нека да си поговорим малко за....волейбол! Един от найй-любимите ми спортове ever! <333 Та както се досещате следя внимателно всеки турнир свързан с този страхотен спорт и съм доста сериозна почитателка на националния ни отбор. Сега на ход е Световната лига и за съжаление победния ход на нашите лъвове от осем поредни победи в група А беше прекъснат от Бразилия. Няма как да се въздържа и да ви спестя  моя коментар на мача :D
Според мен истинският победител беше отбора на зрителите, защото волейболистите наистина ни предоставиха една зрелищна и много оспорвана битка! Евала на нашите момчета, които се бориха за всяко топка и направиха невероятни разигравания. Няма как да не изкажа възхищението си от нашия страхотен капитан Владо Николов, който отбеляза 20 точки, всичките от атака.  За съжаление шансът не беше на наша страна.
Да, шансът! Защото съм 10000000% убедена, че реално преценяйки качествата, играчите ни по нищо не отстъпват на бразилците. За да бъда реалистка няма как да отрека страхотния сервис на Бразилия, желязната блокада и доброто посрещане. И пак за да бъда реалистка ще кажа колко разочарована останах от детинските им хитрувания. "Победителите никой не ги съди", но това не пречи да се възхищавам на красивите и честни победи, защото аз съм от привържениците на феър плеърите! Та в това отнашения постоянните пререкания със съдиите, умишленото накъсване и забавяне  на играта след всяко загубено разиграване, няколкото напълно подарени точки от страничките съдии са един ОГРОМЕН минус за бразилците. Тези евтини номера не отиват на един световен шампион.
Та мисля, че няма защо да се срамуваме от представянето на нашите момчета, защото те за пореден път доказаха, че са лъвове. Загубиха с 2-3 точки разлика на гейм и не се предадоха нито за секунда. Истинският победител умее и да губи, а нашите загубиха с дойтойнство....пък и не всички шансове за класиране във финалната шесторка в Аржентина са загубени.
Три пъти "ура" за волейболните ни лъвове!

Bored...

Мъъър....как мразя това трескаво подреждане и тъпкане на куфари, което предхожда всяко по-дълго пътуване. Да не говорим, че въпреки всички "списъци" винаги се оказва, че съм помъкнала куп ненужни вещи, но съм забравила да си взема зарядното на фотоапарата например ><... Въобще всички тези планирания и подреждания не са ми по вкуса.  Копнея за деня, в които просто ще преметна любимата си раница през рамо и ще се кача на самолета. Без купчини ненужен багаж, без досадни планове ...със себе си ще нося само кецове, шоколад, добро настроение и може би още някоя  луда глава (освен Ив, тя се подразбира xD) с която да се поощряваме и подстрекаваме по време на странстванията ни.
Ехх, мечти, мечти :D Които няма да оставя неосъществени.....а сега отивам да продължа с опитите да вкарам малко ред в огромния си куфар :D

Reading...

Ето няколко откъса от "Гласовете ви чувам" на Димитър Талев, които ми се сториха интересни и ме накараха да се замисля....

- Хората приказват прекалено много, но най-често празни приказки. Какво ти, Глаушев: тайнствени, непобедими сили...И  вие, госпожице, съдбата....Това е страх, примирение, фатализъм. А истинският човешки живот е стремление към пълно освобождение. Човек трябва да подчинява всяко нещо на волята си, всяко нещо да подрежда по своя воля, за да бъде свободен. Това е най-ценното благо за човека - да бъде свободен.
- Страх ли казвате? - промълви Б.
- Страхът е най-голям наш враг.
- Но човек се ражда със страх в себе си, страхът е в него, както всички негови чувства.
- Ти, изглежда много си мислил за човешкия страх.
- Не - побърза да отвърне Б. - Аз съм изпитвал страх, даже и много силен страх. Това е - завърши отеднаж той и млъкна, сега още повече уплашен да не би да се разкрие премного пред чуждия човек.......
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
....Дяконов се престори, че не забелязва момчешката му храброст. И поиска да му покаже, че го смята за равен:
- Аз съм може би с петнайсет години по-стар от тебе и повече съм видял. Ти не се осланяй прекалено на човешкия ум. Човешкият ум и така и всякак. Според човека и умът му. Разни хора, разни умове.
- Трябва да има само един здрав човешки разум, както има само една истина за всяко нещо.
- Ето виждаш ли? Това е голяма заблуда. Да, има един-единствен разум, но това е моят разум. Една - единствена истина, но това е моята истина.......
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
...... - Да, аз съм против всички и против всичко, за да бъда свободен. Аз съм тук - той почука по масата - а всички други са срещу мене. И ги виждам ясно. Ясно. Познавам ги. И не се оставям да ме повлекат с тълпата си.
- Не.....Човек трябва да бъда с другите хора. Никой не може да живее сам.
- Това е пак по кибаровски. Той ти е тебе учителят. Кибаров и подобните на него искат да превърнат човечеството в едно огромно стадо. Дервиши на максизма. Наследници на йезуитите. Умеят да увличат такива като тебе.......

..... - За самата борба. И ето какво ще ти кажа още: аз също обичам хората, но по своему. И ги обичам повече от Кибаров, с по-истинска обич. Аз искам те да бъдат свободни. Мразя човека в неговата дребнавост, в неговото нищожество и филистерство, обичам го в неговото величие. Мразя еснафщината и тълпата, обичам свободния човешки дух.....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
..... - Той притегли към себе си неговата чаша и докато си свиваше нова цигара, продължи: - Слушай по-нататък : свободният, силният човек вижда всичко ясно. Без предразсъдъци и заблуди. Без празни въображаеми идеали, религии и убеждения. Всичко това сковава човека. Обикновеният човек е животно като всички други животни. Само по-друг чешит. С малко ум и въображение. Това са низшите, множеството, сганта. Аз съм човек - бог. Свободен човек. Най-съвършеното творение на природата и неин господар......

Ozzy!!!

Добро утро на всички! (какво утро при положение, че съм станала преди 4 часа :D) Реших да споделя с вас плахата надежда, която се надигна в мен, когато прочетох, че моят любим Ози Озбърн ще направи 18-месечно турне. Надеждата е Ози  да огрее някой роден стадион с разтърсващото си присъствие.
Защото не мога да ви опиша колко ме е яд, че изпуснах Black Sabbath в Каварна ><.... та сега когато вече е ясно, че 61-годишния господин Озбърн отново ще се развихри по света не е толкова невероятно да се надявам да го видя и в нашата мила родина.  В крайна сметка, след като ни посетиха AC/DC , Bob Dylan, великата метъл четворка, Елтън Джон и много други величия в музиката,  е съвсем нормално и Ози да се отчете. Дано!

Пак се завръщам... :D

Шаляляля-ляля....пак съм тук. Ив а.к.а  АннаТео ме вдъхнови да напиша по няколко реда за месеците, в които лишавах интернет пространството от моите глупости. Хмм, като си прочетох предишните постове се отчаях ....просто защото са уникааално тъпи, така че евала на 40-те човека, които ги четяха редовно. :D
Май месец си беше доста ..хм..странен месец. Да започнем с училище, изпращане на 12-ти клас, снимки, спортни празници. Голямата сграда на Вачковския манастир сиреч Френската гимназия в град Пловдив опустя откакто "отлетяха"  моите любимци от випуск 2010....много ще ми липсват Вики, Ицо, Иван, Тео, Дено ....ии т.н. Ето няколко снимки от изпращането :

Слънчасахме, но чинно си стоим на местата :D

и ни хвана здраво лиготията...

знаменосците...които са доста по-добри от сегашните :D

сладурите ^^

и това бтв са нашите гълъби...

Водещите...

И мажоретките... Петя <3333

Няма как да не спомена и концета на AC/DC, който несъмнено е най-страхотното ми преживяване за лято 2010. Това беше едно ....всъщност няма думи, които да го опишат и ако случайно някой от 60-те хиляди на стадиона прочете това, да се чувства поздравен с

http://www.youtube.com/watch?v=2Qxhc57u9ss !


Юни ...юни продължи с един истински музикален ураган! Сигурно се сещате, че говоря за Сони Сфиър...."ехаааа" напълно описва впечатленията ми от онези два дни. Да си призная на Металика не им се радвах особено, пък и не ги гледам за пръв път, а и не са ми любима група по принцип....нооо Мегадет и Слеър ми изпълниха сърцето, душата, ушите и главата! То и заради тях отидох, но това е друга тема. Да не пропусна да спомена Рамщайн на втория  ден, но сякаш и те в Германия ме радваха повече. Тук трябва да отбележа, че точно преди с Калин и компания да се появим с гръм и трясък на стадиона, срещнах И....е да, отиваш на концерт, а то какво става накрая :D Тук едно подробно описание на горещите и студени вълни, които ме обляха като се появи това русокосо, дългокосо същество би било съвсем намясто. Още по-добре би стояло и едно описание на нощта след първите концерти, която прекарах с него...и преди да започнете да се подхилквате ще кажа, че беше една дъълга разходка по брега на Ариана. Тези влюбено - сладникави излияния не са ми по вкуса, ама никак....затова ще спра дотук, а така или иначе най-хубавите моменти се преживяват и помнят, но си остават трудни за описване! Та след тези два дни съм яко на гребена на вълната ....главно заради И., накрая ще взема да харесвам и София...нали напоследък съм и чест посетител ... :D


Толкова засега..."пътеписи" от пътешествията ми очаквайте най-рано през семтември :D, а ако някой се интересува какви ги върша из Европа, може да хвърля по един поглед на моя twitter
http://twitter.com/__Alister__



П.П. Утре се завръщам в Пловдив ....за да хапнем с Ив по една царевица и да обсъдим флорофилите с Жаки <333
П.П.2 Три пъти "Ураааа" за националният ни отбор по волейбол !!! Истински лъвове!
П.П.3 И да, аз съм за Холандия на Световното по футбол ....:D