петък, 12 ноември 2010 г.

Моята история...

"Белег - 1.Следа от нараняване на кожата, която не изчезва с времето. 2.Начин на разделяне или разграничаване на нещо; мерило, критерий."   Да, белег или по-точно белези, от онези, които остават по кожата ни след нараняване, онези, които се опитвате да скриете под грима си. Аз си ги обичам всичките. Всеки от тях е свързан със спомени за страхотни моменти и преживявания или е напомняне за ненаучени уроци. Тялото ми е карта на живота и понеже това е 60-тата ми публикация ще ви разкажа история си ...в белези. Извратено, нали?
* Мъничката чертичка в левия ъгъл на долната ми устна. Толкова незабележима, невидима за тези, които не знаят как е получена. Всеки път, когато погледът ми попадне на  нея в огледалото сякаш отново съм на 7, със сцепена устна, ден преди първото ми състезание по плуване.
* Белега зад дясното ми ухо, който дълго не избледняваше и който винаги ще ми намопня за онази злополука.
*Двете успоредни линии на дясната ми ръка, в онзи прекрасен слънчев ден на брега на морето. Извършител - гривната на Thomas.
* Белегът, който се появи от вътрешната страна на китката ми след прекормерна консумация на вино и съприкосновение със свещи.
* Лявото ми рамо, което от 7 години е горд носител на отпечатък от зъбите на Христо...и до ден-днешен се оправдава, че го е направил "за спомен" :D
*Белегът, който остана на кръста ми след едно виртуозно даунхилърско изпълнение.
* Линията, опасваща глезена ми след едно щуро гмуркане.
* ....а онзи на шията си го оставям на вашето въображение...; P :D

1 коментар:

  1. Аз особено си ценя този почти в средата на челото и онези по колената..., не че нямам и други! ;-)
    Но още повече се гордея с един, който оставих на тогавашната си "много добра приятелка" от детската градина, с която не съм се виждала от сто години, но то е по обясними причини, нямащи нищо общо с белега, който и тя много си го обича и с който още навремето се хвалеше! :-D

    ОтговорИзтриване