2010 мина и замина, промуши се между топлите прегръдки, усмивките, мълчаливите вечери, размиващи се в цигарен дим и онези бързи целувки между, заскрежени и посинели от студ, устни. Отиде си без да ме промени, но успя да ми остави няколко белега на сбогуване.
Отиде си бляскава и обещаваща радост, обвита в сияйни мечти. Въпреки това не можа да заличи спомена за тъжното си лице, за грозния глас на отчаянието, за меланхолията на непролените сълзи, за спомените и надеждите .....за всичко.
Сега всичко е история, цветна, противоречива, може би непълна и хаотична, но все пак окончателно завършена. Безвъзвратността носи спокойствие, отнасяйки със себе си всички вълнения и терзания. Край, край, край!
Време е за нови амбиции, преживявания, чувства и ....всичко, съпътстващо поредните 365 дни от живота ми. Не обичам да давам обещания, които не знам дали ще изпълня, затова само ще се надявам, че през тази година ще пиша повече за нещата, които ме вълнуват, за чувствата, които изпитвам и за жестовете и събитията, които ме вдъхновяват и правят дните ми необикновени.
