Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
понеделник, 2 август 2010 г.
Реалности, лица, маски.... просто random xD
Тук и сега. Звучи просто, успокояващо, сигурно. Настоящето е истинско, миналото си е минало, бъдещето е неизвестно. Просто е, реално.
И все пак защо да не е действително нещо, което обсебва мислите ми постоянно, което влияе на емоциите и възприятията ми. Призраците от миналото са много по-сигурни и утешаваши.....защото винаги се връщам при тях. Защото са част от хилядите маски, изграждащи образа ми. Настоящето ми "аз" всъщност не съществува, то е възпроизвеждане на отминал момент, като ехо след взрив и трае само миг, после се превръща в история. Силен и безкраен отлив, от когото се опитваш да се откъснеш, а се връщаш на същото място. В един момент осъзнаваш, че е по-лесно просто да оставиш течението да те отведе, където трябва.
Миналото никога не е безвръзвратно приключило и отшумяло....никога. Без него няма настояще, няма и хората го отричат, защото е по-лесно да отдалечат разочарованията и болката. Все едно да поправяш покрив на къща, която няма основи...ще се срутва, отново и отново.
Разликата между миналато и настоящето ми "аз"...няма такава, просто съм сменила една маска с друга. Някоя е завинаги захвърлена, но никога не спира да съществува. Маски, маски, а кое е истинското ми лице? Просто една огромна и сложна картина от хиляди миниатюрни и различни образи, които се възприемат контрастно. За някои са красиви, за други плашещи, за трети твърде сложни. Винаги противоречиви ....картината е твърде сюрреалистична, поне за обикновения зрител.
За истинският художник целият този пъстър хаос е смислен и очарователен, той не се затруднява с разпознаването на размитите образи, дори ги разбира. Вече срещнах един истински художник, но го посрещнах само с черно - бялата си маска, дали съществува друг като него?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
Вятърът се плъзна безшумно по копринената завеса на отворения прозорец. Погали лицето ми с ледения си дъх, а аз не усетих. Прошепна ми нежно...
-
Честит рожден ден на мен. Да съм жива и здрава, само това ще си поискам, повече не ми трябва. Останалото нека ми го пожелават другите и м...
-
Когато по някаква случайност не си се пръкнал категоричен в глупостта си, тесногръд до безумие и морално обезценен си осъден да съществуваш ...
-
Изкушавам се да бъда първия знак за пробуждането на деня. Да се промъкна тихо в спящите му мисли, изпревайки слънцето и монотонната песен на...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.