The voice of conscience...

Чувствам се гузна. Предвид завидното ми умение да приспивам собствената си съвест, това е тревожно. Ненавиждам  чувството, което не искам, а и не мога да споделя с никого, но то ме кара да гледам виновно и да говоря несигурно.

Това, че не ме укоряваш само утежнява нещата. Предпочитам да се ядосаш, да ме обвиняваш, да ми крещиш, че съм станала неблагодарна и недопустимо егоистична, повярвай ми, бих се почувствала по-добре. Но също така знам, че никога няма да го направиш, дори няма да позволиш обвинението да се промъкне в погледа ти. Винаги ще ме посрещаш със същата искрена радост и ще ми предлагаш топлото и ненатрапчиво разбиране и съчувствие. С теб мога да мълча радостно или унило, но мълчанието ни никога не е тягостно и неловко.

Може би по-добре от всички мога да разбера огорчението ти, след като се разочарова от хора, на които толкова вярваше, самотата, която те обзе, след като загуби най-близкия си човек. Уви, глупавата и несъвършена човешка природа ми позволя да забравям, да пренебрегвам. Ти си толкова безмълвен, когато трябва да поискаш, а не да дадеш. Всеки път щом премълвачавам нещо по телефона (само в непряко общуване мога да премълча или да те излъжа, с тези твои обезоражаващи очи...), се чувстам като измамник, но го правя, защото знам, че дълго след като съм забравила проблема, ти ще продължаваш да се терзаеш.

 Винаги около Коледа решавам да ти купя нещо много, много специално, да ти напиша в картичката нещо много, много красиво, но всеки път купувам подаръка в посления момент, моля да го опаковат в магазина и надписвам картичката някак между другото. Всяка година планирам рождения ти ден, как ще бъдем само двамата и ще говорим, пиейки шампанско, но обикновено ти се обаждам и наминавам в събота, а на теб никак не ти е празнично.

 Днес ме изпрати като ми каза "благодаря, че дойде ...и да се пазиш", а аз много добре знаех, че трябваше да дойда много по-рано и да остана много по-дълго. Един ден ще си отидеш, отнасяйки със себе си това очарователно и успокояващо  мълчание, това твое толкова красноречиво мълчание, а аз ще си остана с хилядите ненадписани и неизпратени картички. Кой и какво тогава ще заглушава гласа на гузната ми съвест?

Посветено на В.Д.