Ревност ?!

Не, не, не! Аз не съм такъв човек...не се връзва с характера и принципите ми. Не! Защо тогава не мога да се отърва от онова все по - засилващо се, разяждащо чувство?! Защо след като имам всичко, за да си съществувам безметежно и щастливо и най-малкият намек беше достатъчен, за да се ядосам....всъщност да побеснея.
Най - глупавото е, че докато си "живея живота" осъзнавам колко съм егоистична. Защото направих всичко, за да се освободя от теб, от натрапчивите и ненужни мисли свързани ....не, не с теб, а с "нас". А като се замисля няма "нас" и вече се съмнявам, че някога е имало. Докато аз се крия зад маската на безразличието, просто за да подхранвам собствената си гордост, ти явно нямаш нужда от маска. Нали в крайна сметка това исках, нали сама се убедих, че ти и аз не можем да бъдем "ние"?!
Може би исках аз да продължа истински, а ти да се криеш зад маски...но ролите се смениха. Знам, че е егоистично и въпреки това една малка част от мен е убедена, че го заслужаваш, заради всички емоции, заради гадния вкус на разочарованието, заради засегнатата ми гордост...
Самообвинения, а целта на този пост (който съм убедена, че няма да прочетеш) е да обвиня теб! За това, че си забравил, а аз още помня.
Ироничното е, че няма смисъл....просто една изпаднала илюзия в сюрреалистичен свят, който отдавна трябва  да напусна, а мисълта за теб ме задържа в него.

П.П. Излизам с Ив ....и когато се върна, вероятно ще изтрия този пост xD