Есенно...

Есенно! Есенно настроение, есенни мотиви в блога ми. Да, временно реших да се сбогувам с пламъците. Защото е есен, слънчева, радостна...есен. Напук на носталгичния и  тъжен образ, който изниква в съзнанието ми. Винаги съм намирала някакво странно очарование в този умиращ сезон. Може би, защото винаги извиква в съзнанието ми спомени, но от онези, които те карат да се усмихваш. Онези спомени, при които не чувстваш болезното усещане за празнина след отминали моменти, неудържимо и безвъзвратно приключили. Цялата тъга и сантименталност са се изпарили, останал е само топлият дъх на приятните спомени. Като ароматът от празното шишенце на любим парфюм.
Затова обичам падащите листа, дъжда, инертността, меланхолията на есента. Сигурно, защото съм се променила, станала съм спокойна, уравновесена, примирителна....или просто съм твърде уморена да бъда рицар в дни на падение.