Счупих любимата си чаша. Просто едно невнимателно движение, "тряс" и няколко парчета стъкло върху пода. За един - единствен кратък миг изпитах досада, все пак ми беше любима, а после събрах остатъците и ги изхвърлих, вече не са ми нужни, не ме интересуват, на празното място ще сложа друга чаша, една от многото, и ще забравя за случая.
И докато си мислех как най-сетне ще напиша нещо различно в блога си, нещо свежо и бодро, осъзнах, че всъщност аз съм счупената чаша, а ти си разсеяният. Разбрах, че рано или късно всеки си го получава и аз в това число. Ти си възмездието на всички, към които бях нетолерантна, нетърпелива, прекалено всизкателна, всички, които не получиха вниманието ми, всички, които останаха разочаровани от мен.
Просто ти го признавам, изключителен си. Би трябвало да те аплодирам, защото си актьор и то много по-добър от мен. Успя да сдъвчеш увереността ми във всичките ми превъплъщения, да ме накараш да се заблуждавам пред очевидното, да се самообвинявам, когато знам, че съм права, а ти грешиш!
Направо те чувам да ми казваш - "Хайде, върви, пътувай, забавлявай се, флиртувай и си повтаряй, че въобще не ти пука за мен, докато тайно се надяваш, че аз ще си стоя и ще те чакам. Да, разбира се, че ще те очаквам и за да е по-интересно ще се правя, че ми липсваш, че съжалявам за всички разочарования и огорчения, само за да ти направя по-силно впечатление, когато за пореден път ти докажа колко малко ме интересуваш. Така де, ти си просто чаша, мислиш, че не мога да си намеря друга подобна - само стой и гледай, въобще не си толкова специална. О, ама ти си ми повярвала, брей, успял съм на спечеля доверието на г-ца Недостъпна, ами да си беше останала недостъпна, наивнице. Но не се притеснявай ще имаш достатъчно време да помислиш за това и доста други неща, докато цяла година се сблъскваш с моята неискрена усмивна и двусмислени думи."
Иронично нали? Въпроса е, че думите си останаха просто ....думи. Аз, най-скептичната взех, че се вързах на най-праволинейния, най-искрения, най-необикновения. Просто поредното клише, банално, скучно и ненужно, а се оказа, че наистина не ти пука. Не влагаш никакъв смисъл или съм само част от един саркастичен спектакъл, в който ти, на мен - актрисата си дал второстепенна роля.
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Явно съзнанието ми се беше самокапсулирало за много дълъг период от време. Далеч от емоции, далеч от вдъхновение. Бях хладен разум и вечно ...
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
"Пфф, ебаси якия ден и предхождаща го вечер" - точно това искам да кажа без цензура, по напълно нетипичен и нехарактерен за мен, н...
-
Някаква необяснима причина ме кара да обичам спирките. Има странна символика в тях, в усещането за неподвижност, докато всичко наоколо се ...
-
Je suis comme un voleur qui se cache et je ne sais pas, moi - meme je ne sais pas comment je suis devenue un voleur de ton ombre, parce que ...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.
Няма коментари:
Публикуване на коментар