" Само добрият уестман би могъл да напише истината. Но точно един такъв човек никога не може да се залови с писане. Истинският уестман е най-вероятно да забрави да пише, а който не е истински уестман, по-добре да се откаже да пише за неща, които не разбира."
За този симпатичен цитат се сетих, докато за пореден път прекосявах тресавището на писаниците, заливащи интернет пространството. То не са блогове, то не са форуми и прочее чудесии. Пишат хората, пишат та се късат.
Направо съм удивена от многочислената орда на "писателите", бълващи експертни мнения по всякакви въпроси. Надути празнодумци, разчепкващи дефектите на обществото и каквото още им дойде наум.
Умирам от удоволствие като се сблъскам с безкрайното разтягане на локуми и извъртане. Изкуството на несекващия поток от думи, лишени от смисъл е овладяно до съвършество. Метафори, сравнения, хиперболи, филофски термини ...трупани, трупани, трупани, за да запълнят празнината на оригиналността.
Драскат, драскат и не се спират, крещейки отчаяно "виж колко съм умен, виж колко съм талантлив" ....и пази, Боже, да си повярват. Някъде там, има и истински брилянти, но са затрупани от кал. Тонове кал.
То за това има един лаф, с който да обобщя поста ти - "Чукча - писател, чукча не читател!" ;-)
ОтговорИзтриване