вторник, 1 февруари 2011 г.

Носталгично

Понякога, като видя колко разруха съм оставила след себе си, ми се иска да взривя времето на милион парченца, с които да изградя път назад.... 
Понякога ми се иска отново да се върна в някой, отдавна отлетял миг на радост, случайно уловен върху стара снимка....
Понякога ми се иска да кажа толкова много неизречени неща....
Понякога обаче, докато гледам всички прекършени мостове и срязани нишки, осъзнавам тяхната  безвъзвратност и разбирам, че ми остава само една посока, един път и един шанс - да продължа напред, без да се обръщам.

1 коментар:

  1. Защо ли ми напомня на нещо ... хаха мое с това повтарящо се "понякога"? :-D ;-)

    ОтговорИзтриване