Понякога, като видя колко разруха съм оставила след себе си, ми се иска да взривя времето на милион парченца, с които да изградя път назад....
Понякога ми се иска отново да се върна в някой, отдавна отлетял миг на радост, случайно уловен върху стара снимка....
Понякога ми се иска да кажа толкова много неизречени неща....
Понякога обаче, докато гледам всички прекършени мостове и срязани нишки, осъзнавам тяхната безвъзвратност и разбирам, че ми остава само една посока, един път и един шанс - да продължа напред, без да се обръщам.
Защо ли ми напомня на нещо ... хаха мое с това повтарящо се "понякога"? :-D ;-)
ОтговорИзтриване