Don't worry, be happy xD

В пълен контраст с празничното настроение, което ме е обзело, защото днес един от най-близките ми хора има рожден ден, ще напиша поредния пост в блога си. Не че имах намерение точно сега да пиша, още по-малко мислех да е с подобно съдържание, но просто обстоятелствата са такива.

Та, сутринта докато отивах да купя роза за горепосочения човек, срещнах една позната. Всъщност две познати, едната беше доста разстроена, поради причини, които не е нужно да описвам, а другата съчувствено се вайкаше над главата и, уверявайки я с наставнически тон, че всичко щяло да бъде наред. Побързах да се разделя с двете, защото нямах много време, но досадната фраза сякаш се беше залепила за ума ми като дъвка и не ме оставяше. На всяка крачка ми се искаше да се върна и да зашлевя шамар на "утешителката" , да я събудя, да и изкрещя, че говори пълни глупости и още по-лошо - вярва в тях.

Тъжното е, че тя няма никаква вина, просто се опитваше да помогне. Оставям настрана факта колко безполезна и неадекватна е въпросната помощ. Но и тя като останалите е жертва на наложени стереотипи и клишета. Моето раздразнение не е насочено пряко към нея, а към цялата абсурност и безполезност, в чието олицетворение неволно се беше превърнала.

Не знам кога всички нередности започнаха да се оправят, щом се произнесе миродавната фраза "всичко ще бъде наред", не знам как и защо хората се убедиха и повярваха в това. Така де,  независимо от естеството и тежестта на проблемите, достатъчно е да се появи някой самопровъзгласил се доброжелател, да те потупва по рамото и да те уверява напук на здравия разум, че "всичко ще бъде наред".

Хора, това е по-смешно и от изкривените ви представи за Бог. Всъщност не е смешно, а печално как в прилив на безволие вместо да станете  и да потърсите  истинско решение на проблемите предпочитате да лежите и стенете, търсейки фалшива утеха в проклетите четири думи.

Истинта е, че живота често е жесток и несправедлив. Хората  се страхуват, колебаят, страдат, умират. Любовта е несподелена или възпрепятствана. Приказките нямат щастлив край и справедливостта тържествува твърде рядко. Такава е истината и тя няма да се промени дори да си повтаряме "всичко ще бъде наред" до полуда. Факт е обаче, че се делим на две групи - едните са тези, които знаят това, но са достатъчно силни да го превъзмогнат, достатъчно смели да понасят разочарованията си и да гледат напред, неотклонно следвайки целите си. Другите  предпочитат да се мятат между нерешителността и отчаянието, да търсят утеха в кухи фрази на утешение, с напразната вяра, че "всичко ще бъде наред", просто ей така, от само себе си. Въпросът е... ти от кои си?