понеделник, 4 октомври 2010 г.

Внимавай какво си пожелаваш!


Внимавай какво си пожелаваш, а в моя случай и внимавай какво пишеш в блога си! :D  Става въпрос за тази публикация.  Пожелах си цел, която да следвам,  нещо, което да ме вдъхновява и напътства и ..."нещото" се появи. Докато го търсех, то само ме намери. Защо се колебая?  Защото не знам дали всъщност съм готова за така силно желаната промяна. Защото е твърде ...мащабно.
 Отново съм на кръстопът, колкото повече се задълбочавам в обмисляне и анализиране на възможностите, в това какво ще последва "ако", толкова повече се отдалечавам от взимането на окончателно решение. Истината е, че времето не чака и докато аз тъна в съмнения и догадки, нещата се случват. Дълбоко в себе си знам, че трябва да действам, за  да получа това, което желая.
Всичко би било прекрасно, ако не се намесваше горчивият ми опит за неща, случили се в неподходящо време. Тогава неминуемо се намесва въпросът "Готова ли съм? Сега ли е моментът за това?" и онзи глас, които панически повтаря "Да! Да! Сега, сега имаш шанс, който може да не се повтори. Действай по дяволите, защото после ще съжаляваш, ако не го направиш".
След всичко написано, вероятно се питате какво и защо за Бога  все още чакам? Чакам съмненията ми да отшумят и се надявам, че когато това стане няма да е твърде късно..а ако е, ще изтърпите един самосъжалителен и самообвинител пост за моята неуместна нерешителност. В крайна сметка си пожелах промени и събития, за които се оказах неподготвена, стъпалото май е твърде високо. Или просто не съм наясно какво точно искам...в този момент в съзнанието ми изплува образът на един (хм.. не знам дали вече мога да го нарека "приятел" ) познат, който с възможно най-презрително - ироничния си тон казва "ЖЕНА" и после добява някоя хаплива сексистка шега. :D Но след като току-що разбих репутацията си на смел и решителен човек си го заслужавам. =D Защо винаги го правя толкова сложно? И какво ли не бих дала да притежавам дори една прашинка от смелостта на Baby...
Та, внимавайте какво си пожелавате. ;]
Best wishes,
Alister

3 коментара:

  1. Това е гласът на много патил човек! :-D
    Мислиш ли, че не ми е познат?
    И както обичам да казвам (т.е. да използвам любима английска поговорка): "Само лудият може да разпознае лудия!" Не се притеснявай, че си "толкова нерешителна"... Хаха, как беше? "Това е етап!" като сме почнали с клишетатааа! :-D :-P Ама сериозно - това е етапът на "Голямото чудене". Чудиш се постоянно и за всичко и докато се чудиш изпускаш бая, амааа хаха не е като да няма полза. ;-) Ползата е, че анализираш и се учиш, трупаш опит, мъдрост и т.н. Пък в живота е така! Така че - не се шашкай толкоз! ;-) :-Р
    Хаха, малеее! И аз вече се изживявам като "ментор"! Какво е да си "дърт" и да даваш акъл на другите, служейки си с изтъркани клишета! Ами ето ви най-железния пример точно над това изречение! :-D (rofl) Сега вече мога спокойно да си "почина от смях"! ...

    ОтговорИзтриване
  2. Или на ме така ми се струва или и Baby по малко по-заобиколен начин ти казва да даваш. Аз съм си те заплашила де, така че... действай! Иначе специално ще се запозная с сега ще объркам Христо или Иво беше xD .. или Ицо. Ама както и да е. Ще се запозная и ще се постарая да влезеш в правия път.
    Между другото, Baby, аз някак си останах с впечетлението, че си някъде на 20 (ако не е така се извинявам). Нещо много ми станахте двадесет годишните приказващи колко сте стари и изнемощели :D Тя Йо знае за кой говоря :D Имаме една приятелка на 20, която много обича да се изкарва на 100 :D А те клишетата нямаше да са клишета, ако не бяха вярни и използвани ;]

    ОтговорИзтриване
  3. Хаха, с правилното впечатление си останала! ;-) На 20 съм! Неее, не се изкаравам никаква - на мен 20 са ми малко, 'щот акълът ми е на много по-възрастен човек, а и си мисля все пак, че човек на 20 си е младо пиле още! :-D ... Но просто като го напиша и ми изглежда повече отколкото ми звучи! хаха :-D (rofl)

    ОтговорИзтриване