Винаги съм била вълк единак. Дори когато не го осъзнавам, не го разбирам и не го искам. Всъщност не се бях замисляла особено, докато Христо не ми подхвърли случайно, че понякога въпреки че ме познава от "еййй такава", съм му напълно непотнятна. Не е защото съм импулсивна, дори непредсказуемостта си има своя закономерност (колкото и противоречиво да прозвуча последното).
Просто винаги е имало граница, дори за един толкова близък човек. Невидима преграда, която държи всички на известно разстояние. Понякога се съмнявам, че въобще вярвам в прословутото парадирано приятелство. Не че няма хора, чието присъствие ме прави щастлива и спокойна, не че не мога да разговарям с тях за всичко или да разчитам на подкрепата им и в най-екстремни ситуации, но...аз самата не го желая.
Никога не ми е отивала ролята на уязвимата, търсеща подкрепа, споделяща "приятелка". Никога не ми е допадало покровителството, независимо под каква форма и от кого е проявено. Не плача на ничие рамо и не обичам да споделям нито триумфите си, нито паденията. Просто вярвам, че има моменти, които човек трябва да изживее сам.
Не съм и не се чувствам самотна...точната дума е самостоятелна. Предпочитам да действам, да се спрявам и понякога да се провалям сама. И честно да ви кажа, така ми харесва. ;]
И аз съм така! И на мен така ми харесва! Обаче на някои хора това им бърка в здравето неизвестно защо, след като с нищо не им преча да си съществуват. ;-)
ОтговорИзтриванеМоята теория е, че стадото мрази, когато някоя от овцете си живее щастливо без да е част от него, без да се вписва в и без да иска да се интегрира в него. На всичкото отгоре има наглостта и понякога да го презира, това просто го вбесява.
ОтговорИзтриванеТака си е! ;-)
ОтговорИзтриване