Lost

Всичките уверения, че всяко зло е за добро, че когато губиш не знаеш какво печелиш или най-абсурдното - че доброто, любовта и справедливостта винаги възтържествуват са абсолютни глупости. Превърнали са се в монотонен припев, съпровождащ всички несбъднати мечти и неоправдани очаквания. Повтаряш ги с отчаяна упоритост, за да не проклинаш и себе си, и живота, и поредното разочарование, с което си се сблъскал днес. 
Истината е, че ти харесва да им робуваш. Защото само така можеш да откриеш смисъл в съществуването си. Заблудата, че играеш най-драматичната роля те ласкае. Гали егото и ти дава сили да стискаш зъби, когато ти се иска да изкрещиш. Изживяваш се като герой, отказвайки да приемеш очевидното. 
Не, не те съдя, нито те презирам. В погледа ми няма отвращение, а разбиране. Покрай другото се научих и да разбирам. Само себе си все още не мога да разгадая. Но ти си ми ясен, до болка познат. Няма нищо драматично, загадъчно, вълнуващо. Ти си пееща марионетка, стара латерна, смазана от живота, който винаги си е бил такъв - гаден. Гаден и жесток, а възмездие за него няма.
Ти не си герой, умеещ да превъзмогва страданието, а поредния луд, който се тъпче с обезболяващи, защото го е страх да отиде на лекар.