Всичките уверения, че всяко зло е за добро, че когато губиш не знаеш какво печелиш или най-абсурдното - че доброто, любовта и справедливостта винаги възтържествуват са абсолютни глупости. Превърнали са се в монотонен припев, съпровождащ всички несбъднати мечти и неоправдани очаквания. Повтаряш ги с отчаяна упоритост, за да не проклинаш и себе си, и живота, и поредното разочарование, с което си се сблъскал днес.
Истината е, че ти харесва да им робуваш. Защото само така можеш да откриеш смисъл в съществуването си. Заблудата, че играеш най-драматичната роля те ласкае. Гали егото и ти дава сили да стискаш зъби, когато ти се иска да изкрещиш. Изживяваш се като герой, отказвайки да приемеш очевидното.
Не, не те съдя, нито те презирам. В погледа ми няма отвращение, а разбиране. Покрай другото се научих и да разбирам. Само себе си все още не мога да разгадая. Но ти си ми ясен, до болка познат. Няма нищо драматично, загадъчно, вълнуващо. Ти си пееща марионетка, стара латерна, смазана от живота, който винаги си е бил такъв - гаден. Гаден и жесток, а възмездие за него няма.
Ти не си герой, умеещ да превъзмогва страданието, а поредния луд, който се тъпче с обезболяващи, защото го е страх да отиде на лекар.
Всички сме роби на чувствата. Имаме си драми, пикове, спадове. Колелото на живота ни върти, слизане няма, не и докато сме живи!
ОтговорИзтриванеС едно единствено нещо не съм съгласна, ако говорим "по принцип", но нещо ми подсказва, че случаят е частен! ;-)
ОтговорИзтриванеП.П.: Иначе това за сега ми е най-големият фаворит сред писанията ти. Mного изчистено, много силно. Категорично! >>!<<
ВеСеЛиНа, колелото на живота ни върти и ние него, но понякога въртенето е еднопосочно - деградиращо.
ОтговорИзтриванеБейби, знам по коя точка не си съгласна "по принцип", ноо случаят наистина е частен. ;) Иначе реших да поизчистя стила си на писане, радвам се, че се е получило приемливо. ^_~