понеделник, 25 април 2011 г.

С изтекъл срок на годност....

Не мога повече. Уморих се да чакам, да се надявам, да те уверявам. Толкова дълго крепях теб на повърхността, че сега нямам сили да задържам собственото си тяло над студените води на безразличието. Вече не си вярвам. Думите ми звучат кухо и неистинно. Повтарям ги по навик, защото не зная други.
Как да се родят нови, силни, вдъхновяващи и увличащи в грохналата ми душа?!  Къде да приютя избягалите ти надежди, прогонени от едно обезверено сърце? Ти само мълчиш. Мълчиш и ме гледаш с очите, в които се давя, затаили нямо разбиране. Безмълвна увереност, че онова,което неуморно ти пожелавам, в чието съществуване непрекъснато те уверявам, няма да се случи.
Съзерцаваш тихо неравната ми борба с вятърни мелници. За теб съм като пиеса без сценарист. Усмихваш се, а ти се плаче. За мен или за света, изграден върху мечти с изтекъл срок на годност?

3 коментара:

  1. Не изхвърляй мечтите, пъхни ги във фризера - ще им дойде времето, ще видиш. Нечия усмивка ще ги разтопи от тежкия лед и ще им вдъхне прекрасен аромат!
    Вече си в ТопБлогЛог - чудесно, защото пишеш много добре!

    ОтговорИзтриване
  2. Сама ли се добави в TBL или някой друг, ако е възможно, де... 'щото аз идея си нямам как става?

    ОтговорИзтриване
  3. ВеСеЛиНа, както винаги ме изненадваш и очароваш с коментарите си. Мечтите ми са добре замразени, скрити и строго охранявани от случайни усмивки. Чакам истинската ;)

    Baby,принцесо моя, някой друг ме е добавил в TBL, аз също нямам идея как става. :D

    ОтговорИзтриване