Снощи сънувах - беше толкова живо, многообразно, съвършено ужасяващо и всепоглъщащо изживяване, че не запомних с яснота нито един образ. Отдадеността ми е присъща, дори в кошмарите. Сега би трябвало да се разтревожа, защото опитът ми показва, че макар да са изключително редки, сълзите ми насън намират начин да се проявят и наяве. Най-удобно ми е обаче да го отдам на, обзелата ме, предуниверситетска треска и да забравя. Няма да позволя на собствените си демони да играят по правила различни от моите, не и когато съм толкова цяла и удовлетворена от сегашното си положение.