Наистина не разбирам защо....

Напълно непонятно ми е, ако някой може да даде прилично обяснение или нещо подобно, веднага ще спечели дълбокото ми уважение. Аз въобще не разбирам защо...

...думите на най-глупавите се чуват най-ясно, действията на най-покварените се приветстват най-силно, демонстрацията на най-грозното се харесва най-много, писането за най-долното се чете най-много.

 ....има толкова много хора, които си мислят, че като прочетат някоя книжка или още по-лошо, три-четири странички в един  форум автоматично се превръщат в единствени експерти по всякакви въпроси и тяхното мнение е абсолютно правилно и миродавно, и невероятно обосновано и така нататък, и така нататък...

.... толкова се лансира идеята, че единственият път към всеобщата любов и всички бляскави успехи, за които мечтаеш е само да бъдеш себе си. Ако в действителност си просто една презряла  псевдопринцеса, изтъкана от напудрено високомерие с маниакална нужда да парадира с това, което е, не е, има или иска да притежава, идеята да бъдеш себе си е лоша, отвратително лоша.

....така лесно и бързо много от познатите и непознатите в известен смисъл хора, към които имах честта да изпитвам уважение, се превърнаха в роби на собствените си или нечии чужди предубеждения, принасяйки свободата и различността си в жертва за едно фалшиво одобрение.

....някой си реши, че приятелството ми, веднъж спечелено, започва да съществува без доверие, уважение, всеотдайност и разни други приятни неща, а от многото виреещи заблуди, тази е най-голямата, защото аз мога "просто да си тръгна" и когато чашата прелее ще направя точно това.