Шоколад....

Привет на всички четящи блога ми. Мдаа, днес установих, че съм се сдобила с още двама посетители, което не е гаранция, че са издържали повече от 2 реда и не са се спасили далеч от моето спамърско леговище. Е не мога да ги виня,  алистърплейс не е особено уютен и интересен, а преди малко се зарових в блога на стрейнджъра и съвсем се убедих, че ако имаше  някакъв начин всички безсмислени и неполезни явления в интеренет да бъдат премахнати, аз ще съм първата с прекратено съществуване. За щастие такова чудо все още не се е появило и аз ще продължавам да пиша глупости.

Вероятно сте забелязали, че снощи не бях в особено добро настроение. М'да и по принцип доста краткотрайният ми гняв, явно е решил да стане по-упорит вирус и да не ме напуска с дни. И така днешния ден започна с леееко спречкване с Иво. Този човечец си заслужава няколко реда, по-нататък смятам да драсна нещо по-подробно за него, ноо на този етап неговата вечна усмивка ми действа  дразнещо. Времето е гадно и студено, както винаги закъсняваме за поредните отегчителни 6 часа в училище, а той не спира да се усмихва! Кое му е толкова хубавото на проклетия ден?! М'даа и въпросът "Случило ли се е нещо??" е доста не на място, а най-подходящия отговор " Не, не нещо, а ВСИЧКО!!!"
После при обичайното отбиване в "Сани" на един от най-забутаните стилажи видях  бисквитки, ооо да, странно колко неща изникват в съзнанието ми като гледам един обикновен пакет с шоколадови бисквити. Уникалното в случая е, че точно тези същите бисквитки бяха неизменна част, съпътстваща нашите планиски преходи, август месец лятото на 2009.  И така, стоейки и съзерцавайки,  ме обзе едно носталгично-депресивно настроение, което и до този момент не ме е напуснало.  Стоя си, почти съм преполовила пакета и си мисля....колко хубаво беше. С какви невероятни хора се запознах, как за един месец  толкова ги обикнах . И сега сякаш ми липстват още повече, чувстам се все едно пак е минала точно една седмица откакто се разделихме на летището, а аз все още не си разопаковам куфара, защото всеки път ми се иска да ревна с глас и отказвам да приема, че всичко е свършило.
Взех да звуча сълзливо-сантиментална, което никак не е в мой стил, но повярвайте ми беше просто невероятно! Изумително! AnnaTeo ще ме разбере, а и се хващам на бас, че на нея всичко това и липсва не по-малко отколкото на мен! Няма смисъл да продължавам, просто ще изброя няколко имена, които безкрайно много обичам и без които никога нямаше да преживеем онова страхотно едномесечно приключение: Елизабет, Ив, Дени, Дафи, Пепи, Симон, Елюди, Лорела, Тома, Алекси, Клем, Клара, Дориан , Йосиф, Клер, Орели, Радост, Вили и Сашо <3333 Обичам ви всички, много, много, много!!!!

ехаа, не сме ли мацки и половина ? :D

най-големите :D

М'да пак се отнесох в безкрайни разкази, ноо за тези хора мога толкова да напиша, че и до другата седмица да щракам по клавиатурата пак няма да успея да разкажа и половината за невероятните ни преживявания заедно.

Едно "благодаря" за всички стигнали дотук с четенето, смятах да напиша няколко реда за великите шедьоври сътворени от AnnaTeo тази седмица, ноо на тях ще посветя отделен пост. Очаквайте и голяма доза снимков материал.

П.П. В неделя на гости на моето френско кроасанче Ева<333. Вероятно след това ще има доста за писане :D :D :D