Петък е, налегнал ме е мързел......

"Добро утро и не заспивай пак, защото ще закъснееш!", първите думи които чух днес, изречени от баща ми преди 20 минути, когато излизаше, за да отиде на работа. М'да сега си стоя до прозореца с чаша горещо кафе и вафличка и се разсънвам....така де и блогвам :D. Мъгливо и студено е, а е средата на март по дяволите ?! Тъкмо бях прибрала всички пуловери, шалове, ръкавици и първото, което видях сутринта на 08.03.2010 беше солидна снежна покривка на терасата. Таа както си стоя и зяпам мъглата и се чудя дали утрото е добро или не, ще напиша няколко реда за седмицата, през която с АннаТео си направихме добра серия излизания преди училище. :D :D :D

Понеделник- 08.03.2010.....среща на пл. Съединение и естествено АннаТеовката подрани, а аз закъсняях :D М'да и решихме целенасочено да се отправяме към магазините за цветя, защото лошото време не позволяваше безцелно шляене. Цветята са разбира се за женските индивиди от учителския колектив, които заслужено са спечелили нашето дълбоко уважение. М'нее няма никакви подмазвачески помисли, най-малкото защото две от 4-те "избрани" учителки, преподават по предмети, които реално нямат никакво отражение върху успеха ни, а именно музика и изобразително. Просто и двете са супер готини и си заслужават този малък жест. Третата е нашата любима мадам Маринова, миналогодишната ни учителка по френски и класна....просто нямам думи, каквото и да кажа за нея ще е недостатъчно и някак не на място, делата сами говорят за хората, а който има щастието да я познава, знае за какво говоря. Четврътата е мадам Банялиева, която е настояща учителка по френски и е достоен заместител на Маринова, по-голям комплимент не мога да направя :D.

Вторника си беше нормален средностатистически скучен ден, така че минавам направо на срядата. "Ееех, тази сряда" каза АннаТео и е съвсем права.  Просто страхотен ден, пак се размотавахме по Съединение ии благодарение на набитото око на АннаТеовката открихме един магазин за кецове, който си е истинско съкровище. Ако ме познавате знаете каква мания имам да трупам кецове. Те са неразделна част от стила ми и ако продължавам в същия дух, скоро ще имам различни  кецове за всяко мое настроение, и ако не за всеки ден от годината то поне за всяка седмица. Като имаме предвид, че в една година има 52 седмици, мисля че "кецоман" е думата, която ме описва най-точно. Таа обзаведох се с още един чифт...по-късно може да постна снимка, а ако ви интересува как изглеждат надникнете в блога на АннаТеовката.

Четвъртък- този път срещата е пред хотел "Тримонциум". АннаТеовката заъсня с 2 минути, а аз с цели 4 .....и по принцип не сме побъркани на тема точност, нее, нищо такова. Баавно и спокойно, защото предишните дни се появявахме в училище точно в 12:30 (а започваме в 13:50), се отправихме към едно изключително приятно малко помещение, скрито зад магазина на UB, където правят наййй-вкусните катмички в Пловдив :D:D:D Обичам Главната и Градската градина, когато са пусти, а лошото време и работния ден ни позволиха да се порадваме на спокойствето. Има нещо очарователно в заснежените алеи и искрено съжалявам, че не носехме фотоапарат. Можеше да се получат доста интересни снимки, нищо следващия път (:  После се отправихме към "Хеликон" , любимата ми книжарница. И там вече улучих слабото място и на АннаТеовката, под приятния акомпанимент на Depeche Mode се заровихме в книгите и "Олелеле 12:30 е, а ние сме прекалено далеч от най-близката спирка". Хаха даам, по най-бързия начин трябваше да се отправим към училище, защото за наш "късмет" започвахме в 13ч с първи час френски. О, да супер. В крайна сметка се появихме 2 минути преди началото на часа :D, в прекрасно настроение, а АннаТеовката мокра до кости. Не знам какви са тези нейни изумителни умения да пада и при сравнително чисти тротоари да изглежда така, сякаш е вървяла през триметрови преспи :D

  Приятна седмица беше, по-късно ще постна няколко снимчици и драсканици ;]

П.П. Браво ако някой освен АннТео е прочел целия пост :D