Един приятно загрижен човек ми каза да спра тичането в студа, защото мога да се нараня, без да усетя. Ха, но това отдавна съм го минала! На мен не ми трябва лед, за да притъпя усещанията от раните си - душевни или физически. Толкова често съм ги преживявала, толкова много сама съм си причинявала волно и неволно...за какво въобще ми говориш?! Аз съм виртуоз, а светът на възприятие без реално осезание е моят шедьовър. Снижила съм чувствителността си под критичния минимум и това е най-висшата форма на инстинкта за самосъхранение, която мога да достигна.
Истината е, че отвъд някои предели има само равнодушие, което не искам да променям. Прав е бил любимият ми инквизитор като казва, че болката те прави способен да изпитваш съпричастност единствено към себе си.
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
Някаква необяснима причина ме кара да обичам спирките. Има странна символика в тях, в усещането за неподвижност, докато всичко наоколо се ...
-
Je suis comme un voleur qui se cache et je ne sais pas, moi - meme je ne sais pas comment je suis devenue un voleur de ton ombre, parce que ...
-
Аз съм от онези момичета, които си тръгват, без да се сбогуват. От онези, които не се боят да скитат сами нощем, от онези, които напускат уб...
-
Преди няколко дни написах един пост за есента. За красивата, вдъхновяваща есен...е, май е време да бъде изтрит. Реалността пак си показа пр...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.
Даа, и аз се стремя към равнодушие, което да притъпи душевната болка, но колкото и горчив опит да имам още не съм го постигнала...
ОтговорИзтриванеАз пък съм доста напреднала в равнодушието, явно ми е скрит талант (;
ОтговорИзтриване