За пръв път от много време реших да напиша няколко коментара тук-там. Прочетох неща, които ми харесаха, такива, които ме развълнуваха така, както рядко ми се случва напоследък, от други пък ме досмеша, защото бяха толкова очарователно наивни. Причината не е важна, реших да напомня за читателското си съществуване, но знаете ли какво ми се случи? Всеки път когато кликвах върху заветното "изпрати" страницата блокираше или коментарът мистериозно изчезваше, или връзката ми с интернет прекъсваше, веднъж дори послушният ми лаптоп, който никога не своеволничи, реши да се самоизключи! Не, не се шегувам. Опитах по няколко пъти с всички блогове, които следя и резултатът беше един и същ.
Не знам как бихте го изтълкували вие, скъпи блогъри, но явно Висшата сила ми казва да си танцувам в сенките и да не се обаждам много-много...
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
Вятърът се плъзна безшумно по копринената завеса на отворения прозорец. Погали лицето ми с ледения си дъх, а аз не усетих. Прошепна ми нежно...
-
Някаква необяснима причина ме кара да обичам спирките. Има странна символика в тях, в усещането за неподвижност, докато всичко наоколо се ...
-
Честит рожден ден на мен. Да съм жива и здрава, само това ще си поискам, повече не ми трябва. Останалото нека ми го пожелават другите и м...
-
Изкушавам се да бъда първия знак за пробуждането на деня. Да се промъкна тихо в спящите му мисли, изпревайки слънцето и монотонната песен на...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.
Няма коментари:
Публикуване на коментар