За пръв път от много време реших да напиша няколко коментара тук-там. Прочетох неща, които ми харесаха, такива, които ме развълнуваха така, както рядко ми се случва напоследък, от други пък ме досмеша, защото бяха толкова очарователно наивни. Причината не е важна, реших да напомня за читателското си съществуване, но знаете ли какво ми се случи? Всеки път когато кликвах върху заветното "изпрати" страницата блокираше или коментарът мистериозно изчезваше, или връзката ми с интернет прекъсваше, веднъж дори послушният ми лаптоп, който никога не своеволничи, реши да се самоизключи! Не, не се шегувам. Опитах по няколко пъти с всички блогове, които следя и резултатът беше един и същ.
Не знам как бихте го изтълкували вие, скъпи блогъри, но явно Висшата сила ми казва да си танцувам в сенките и да не се обаждам много-много...
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Изкушавам се да бъда първия знак за пробуждането на деня. Да се промъкна тихо в спящите му мисли, изпревайки слънцето и монотонната песен на...
-
Цветове. Животът ни се побира в евтина палитра от водни боички. Там са тъгата, гордостта, страховете и щастието. Да, щастието. Прословутото...
-
Не! Не знам какво не му е наред на глупавия, нелогичен, парадоксален, противоречащ си свят, в който живея. Единственото, което ми е напълно ...
-
Има моменти, в които думите са излишни. Звучат кухо и безсмислено. Има мисли и чувства, които не се нуждаят от изразяване чрез слово. Поняко...
-
Точно срещу сградата, в която живея, има градина, а отвъд градината се извисява образец на социалистическото строителство – бивш военен ...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.
Няма коментари:
Публикуване на коментар