Общи приказки по никое време.

Когато по някаква случайност не си се пръкнал категоричен в глупостта си, тесногръд до безумие и морално обезценен си осъден да съществуваш под формата на дефектен елемент в машината на всеобщото малодушие.
Забавляваш се, иронизирайки ролята си на "черна овца", а после хуморът ти става мастиленочерен и започва да горчи. Безкрайната саморазрушителност на самотата те плаши и започваш да търсиш други, подобни на теб. Играеш си на светлосенки и заживяваш с плътно затворени очи, търсейки капка истинност в множеството празни, безлични човешки обвивки.
Накрая, отегчен от самозалъгване и търсене на смисъл в безсмисленото, превръщаш мислите си в споделени монолози с плаха надежда, че може би изразено "черно на бяло" няма да ти изглежда толкова  напразно...