Ние сме като деца, возещи се на безкрайна въртележка.
Изкачваме се, слизаме, тичаме и падаме. Нараняваме се, плачем и се смеем. Търсим, крием се, губим и намираме. Грешим и се учим, но никога, никога не спираме. Нито за миг не слизаме от въртележката и не си задаваме въпроса "Има ли смисъл? Какво значение има всичко това?"
Не го правим, защото ако наистина потърсим отговора, причините утре да продължим да съществуваме ще са с една по-малко.
Някои хора просто ги е страх да слязат, други не виждат нищо друго освен въртележката - за тях няма друг свят... Трети знаят, че, ако слязат, може вече никога да не се престрашат да се качат отново... А има и толкова много други. ;-)
ОтговорИзтриванеИначе любима песничка! ^^
ОтговорИзтриване