Добре дошли в Реалността! (1)

~В тази и следващите няколко публикации ще захвърля всички метафори и олицетворения, всички художествени измислици (колкото и малко да съм ги използвала) и  изкривени образи. Ще ви разкажа за съвсем истински хора и напълно реални събития, простичко, ясно и най-важното - съвсем искрено.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мразя, изкуствено създадени, колективи. Въобще мисълта за група  хора, избрани на произволен принцип, ме отвращава.  Класове, глупи, отбори, всички тези формации ги смятам за напълно неефективни  и дори вредни за индивидуалното развитие и себеизразяване. Бих казала, че класът, в който попаднах след изпитите, само затвърждава вижданията ми по въпроса.

  Те са досадни, повърхностни, заядливи, некомпетентни, шумни и дразнещи. Липсват им елементарни умения за културно общуване, нямат си и представа за етично отношение към каквото и да било. На всичкото отгоре са мързеливи, нахални и неорганизирани. Те са разлигавени и комплексирани.

  В някои ситуации обаче, сякаш за да направят на пух и прах увереността ми, че притежавам правилна преценка за хората, те се преобразяват.  Същите тези лигльовци и нахалници се превръщат във великодушни и добросърдечни хора. Тези досадници стават дисциплинирани и организирани и то само, за да направят нещо добро. За да създадат една благородна кауза, да бъдат безкрайно щедри и мили, без сами да забелязват с какво сияние се сдобиват невзрачните им образи. 

 Днес бяха великолепни, днес бяха хора, които бих се гордяла да познавам. Утре вероятно отново ще са навлекли плебейските си одежди, но заради дни като този не съжалявам, че съм попаднала точно в това стадо.