Тук съм. Отново.

Явно съзнанието ми се беше самокапсулирало за много дълъг период от време. Далеч от емоции, далеч от вдъхновение. Бях хладен разум и вечно цъкащ работен механизъм. Благодарение на това оцелях- важната работа е свършена, важните решения са взети. Неимоверните ми усилия бяха възнаградени. Бурята отмина.....

Сега е тихо и най-сетне мога да се вслушам в изтънчените ритми на вътрешния си свят. Пробуждам се. Предстоят ми дълги топли нощи и хладни сутрини, любов и взаимност, въпроси, отговори, среднощни размишления, бързо нахвърляни разсъждения, кратки бележки и дълги разкази. Да почувствам, да кажа, да напиша! Без значение дали тук, или някъде другаде...Върнах се. Отново.