Повторенията в живота ме отвращават, а отвращението е деградиралата форма на омраза, която по принцип не ми е присъща.
Повторенията имат форма на безкрайност, омагьосана, прокълната безкрайност, в която се въртиш и премяташ безпомощно, докато вратите й се разместват, преплитат и изчезват, веднага щом протегнеш ръка към тях. Превръщаш се в пропуснат препинателен знак на стара история, наизустена и изстрадана до последната дума.
Всичко се свежда до "пак", "отново", "за пореден път". Ключовите думи на разказвача. Пак си изигран, отново наранен и разпилян, за пореден път ограбен.
Обичам се твърде много, за да бъда героиня в приказка с предизвестен край, защото историите, които наистина си заслужават да бъдат разказани твърде рядко се повтарят.
~ Вдъхновено от Baby и посветено на нея...защото е "трагично да се радваш на красотата на болката"
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
понеделник, 8 август 2011 г.
неделя, 7 август 2011 г.
Сладкото вдъхновение на безсмислието
Почти забравих кога за последно писах в блога. Не смятам, че е липсвал особено на някого. По-скоро ме интересува това, че на мен не ми липсваше своеобразното споделяне на разпилени мисли и истории. Възнамерявах поне временно да го деактивирам (тази дума винаги ми е звучала някак странно и забавно), за да не стои празен като паметник на безмълвието, но се въздържах. Целта на този пост не е да отегчавам с безкрайни обяснения и оправдания, а да изненадам моята прекрасна червенокоса принцеса, както тя ме изненада и ми напомни от колко много усмивки ще се лиша, ако прекъсна съществуването на блога си.
Тя е изпепеляваща. Изящна и силна, с пъстри очи и къдрици, флиртуващи с вятъра, многоцветна, пряма ... и освен това съм сигурна, че води съществуване в няколко измерения, защото иначе е невъзможно да въплъщава цялата тази енергия. Тя е парченце дъга в кутийка от червено кадифе, моя първа и единствена осиновена дъщеря.
Бих могла да напиша още много, без план, без история, без ясен смисъл...просто няколко думи, провокирани от сладкото вдъхновение на една нимфа, възлюбена от вятъра и дъжда, но като виртуален родител имам своите отговорности и една от тях е да я пазя от възгордяване. ;)
Тя е изпепеляваща. Изящна и силна, с пъстри очи и къдрици, флиртуващи с вятъра, многоцветна, пряма ... и освен това съм сигурна, че води съществуване в няколко измерения, защото иначе е невъзможно да въплъщава цялата тази енергия. Тя е парченце дъга в кутийка от червено кадифе, моя първа и единствена осиновена дъщеря.
Бих могла да напиша още много, без план, без история, без ясен смисъл...просто няколко думи, провокирани от сладкото вдъхновение на една нимфа, възлюбена от вятъра и дъжда, но като виртуален родител имам своите отговорности и една от тях е да я пазя от възгордяване. ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
Вятърът се плъзна безшумно по копринената завеса на отворения прозорец. Погали лицето ми с ледения си дъх, а аз не усетих. Прошепна ми нежно...
-
Честит рожден ден на мен. Да съм жива и здрава, само това ще си поискам, повече не ми трябва. Останалото нека ми го пожелават другите и м...
-
Когато по някаква случайност не си се пръкнал категоричен в глупостта си, тесногръд до безумие и морално обезценен си осъден да съществуваш ...
-
Изкушавам се да бъда първия знак за пробуждането на деня. Да се промъкна тихо в спящите му мисли, изпревайки слънцето и монотонната песен на...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.