Повторенията в живота ме отвращават, а отвращението е деградиралата форма на омраза, която по принцип не ми е присъща.
Повторенията имат форма на безкрайност, омагьосана, прокълната безкрайност, в която се въртиш и премяташ безпомощно, докато вратите й се разместват, преплитат и изчезват, веднага щом протегнеш ръка към тях. Превръщаш се в пропуснат препинателен знак на стара история, наизустена и изстрадана до последната дума.
Всичко се свежда до "пак", "отново", "за пореден път". Ключовите думи на разказвача. Пак си изигран, отново наранен и разпилян, за пореден път ограбен.
Обичам се твърде много, за да бъда героиня в приказка с предизвестен край, защото историите, които наистина си заслужават да бъдат разказани твърде рядко се повтарят.
~ Вдъхновено от Baby и посветено на нея...защото е "трагично да се радваш на красотата на болката"
Оууу! ^^ *престорено изчервяване*
ОтговорИзтриванеАко не престанеш да ме намесваш във всяка твоя публикация, другите ти читатели ще се отегчат, а блогът ти ще се превърне в своеобразен мой апотеоз!
You've been warned! B-)