Изгреви

Първото, което сънените ми сетива долавят е свежият студен въздух, нахлуващ, докато широко отваряш любимия ми прозорец. Капчици роса проблясват по широката рамка, където сядаш с обичайната чаша кафе. Вятърът тихо играе с косите ми, отнасяйки миризмата на парфюм и цигарен дим. Сядам до теб и небрежно облегната на рамото ти, съзерцавам малката градина под краката ни, толкова кротка и безлюдна в този ранен час.
Замислям се как ли бихме изглеждали за случайно подранил минувач, седнали един до друг, чакайки над просветляващия хоризонт да се усмихнат първите слънчеви лъчи. Дали времето, което в този миг е застинало безмълвно, знае, че гледайки в една посока, ние виждаме различни неща?
Ще ме попиташ за какво мисля, а аз ще се усмихна неопределено и отново ще зарея погледа си в подаващия се зад сивотата, огнен диск. Мисля за теб, скъпи приятелю. Мисля си за топлата слънчева ласка, за хладния вятър, играещ с косите ми, за неугасващата красота на изгревите, посрещнати на любимия ми прозорец.
Капчиците роса неусетно се стопяват в дъга от светлина, проблясват за последно и се губят, както ще изчезнат и тези тихи споделени мигове. Ще се влеят в безбрежния океан, разделящ нашите два свята. Ти не знаеш, скъпи приятелю, но аз вече зная. Зная, че след време ще трябва да преплуваш целия този безкраен океан, да се бориш с нестихващите му бури, лутайки се в беззвездни нощи, за да се върнеш на нашия любим прозорец.
Дали ще намериш сили да се усмихнеш в спомена за тихите споделени мигове? Дали ще съумееш да почерпиш светлина от изгревите, посрещнати сред сияйни капки роса?
Мисля за теб, скъпи приятелю. За нестихващата красота на изгрева, съзерцаван от моя любим прозорец, за вятъра, играещ с косите ми и за безценния полъх на пълен душевен мир и красота, озарени от този наш прелестен миг, откраднат от Вечността.