Случайно се срещнахме. За пръв път от цяла вечност. За пръв откакто реших, че ми е все едно.
Неочаквано, непланирано, непринудено. Усмихваш се против волята си, опитваш се да бъдеш безизразен, но устните ти не се подчиняват. Опитваш се да мълчиш, но очите ти те издават.
Странно е, че си загубил онзи невероятен чар, който привлича и смущава, усмивката ти не ми се струва неповторима, гласът ти - опияняващ, срещата ни - вълнуваща. Може би си се променил? А може би аз не съм същата?
Едва ли. Пак сме ние - умни, арогантни, надменни и цинични, живи, истински, ценители и критици, горди, нетърпеливи и смели....същите сме, но посоките, в които гледаме са различни. Честно казано, диаметрално противоположни.
Свързващите нишки са скъсани. Няма надежди, облечени в неизбежност, породена от неистово желание. Няма го нашия сюрреалистичен свят, очакващ неспокойните ни и блуждаещи сенки. Историята свършва в реалността. Но знаеш ли, приятелю, краят ни не би могъл да бъде по - щастлив. Не и този път...не и в тази реалност.
Песничката е хубава, малко не и сгрях смисъла на клипа... иии "абитуриентската" (по български), привкусица ми бъркаше в здравето... ама, какво да правиш.
ОтговорИзтриванеТи иначе все не се появяваш в скайп... и се криеш предполагам... Хайде вземи да драснеш някой път като си там... Може и аз да се крия, ама ти драсни, то като сме и двете на линия ще се получи! ;-)
О не, не съм "невидима", интернета ми тази седмица беше под всяка критика >< За клипа на песничката съм съгласна, но ме домързя да я потърся в по-приемлив вид :D
ОтговорИзтриване