Ако можех

Ако можех да търся щастието си в нечии прегръдки, да изливам душата си в един-единствен поглед, да страдам с една-единствена споделена въздишка. Ако можех да бъда част от някого, неделима, обичана. Ако можех да разпръсна хилядите си лица и да ги превърна в мигове на споделена близост. Ако можех да заключа целия свят в неговия поглед. Ако можех да задоволя копнежа си за Вселената само чрез докосването на неговите устни. Ако можех да спра да търся слънцето, защото топлината на неговата усмивка ми е достатъчна.
Ако можех да направя това и хиляди други неща....но не мога. Би било лесно, сигурно, уютно. Щях да спя спокойно, вместо да се лутам в лабиринтите на обърканите, смущаващи, често неприлично силни, но винаги волни стремежи. Щях да спра да чувствам, да търся и да  се надбягвам с времето в шеметни светове. Щях да пия червено бордо, споделяйки топлината, разливаща се по цялото ми тяло, с нечии жадни за мен сетива.
Щях да правя това и още толкова много неща, но не мога. Не искам, не е за мен. Не за мен, дивата, свободната, са създадени моментите на взаимност. Не за мен, вечно будната, са родени спокойните нощи. Не за мен, ненаситната е отгледано виното, сгряващо две слети души. Не, не, не! Това не е моят свят, това не е моето място.
Самотата е моята благодат, самотно изпито, горчиво шампанско е моят опиат! Това съм аз, това е моята стихия, моята вселена, моята най-силна любов. Това съм аз и друга не мога да бъда....