"Онези"

Аз съм от онези момичета, които си тръгват, без да се сбогуват. От онези, които не се боят да скитат сами нощем, от онези, които напускат убежището на тихите пристанища, защото само в бурите се чувстват живи. 
Не, ти не познаваш такива, само си чувал от твой приятел или друг приятел на приятеля, че съществуват. Като сирени - примамващи, силни, опасни. Като горски нимфи - волни и потайни. Може да ги видиш, облечени в приказни светлини, пищни, богати, неземно красиви, а друг път - прашни, окървавени, уморени, но никога, никога няма да ги зърнеш дори за миг, пречупени или сломени.
Ти тръгваш на път, търсейки ги, но тайно в душата си, дълбоко в сърцето си, се боиш. Надяваш се да са само легенда, молиш се търсенето ти да остане безрезултатно, защото знаеш. Знаеш, че когато ги срещнеш вече нищо няма да е същото и  никога не би могло да бъде. Знаеш, че ще се покориш на силата им, волята ти ще се пречупи пред блясъка им, душата ще ти измени, когато се слее с тяхната.
Знаеш, че ако веднъж ги последваш по стръмния им път над бездната, ти пръв ще се сгромолясаш в нея. Сърцето ти ще остане в техните ръце, когато един ден те напуснат внезапно и не се обадят повече, а душата ти ще се скита самотна и незряща, ослепена от техния огън.
Аз съм от онези момичета, които ти търсиш, но се боиш да намериш. От онези, които не можеш, а и не знаеш как да обичаш, но си безсилен да мразиш. Аз съм от тях и друга не искам да бъда.