Счупено!

Счупих любимата си чаша. Просто едно невнимателно движение, "тряс" и няколко парчета стъкло върху пода. За един - единствен кратък миг изпитах досада, все пак ми беше любима, а после  събрах остатъците и ги изхвърлих, вече не са ми нужни, не ме интересуват, на празното място ще сложа друга чаша, една от многото, и ще забравя за случая.
И докато си мислех как най-сетне ще напиша нещо различно в блога си, нещо свежо и бодро, осъзнах, че всъщност аз съм счупената чаша, а ти си разсеяният. Разбрах, че рано или късно всеки си го получава и аз в това число. Ти си възмездието на всички, към които бях нетолерантна, нетърпелива, прекалено всизкателна, всички, които не получиха вниманието ми, всички, които останаха разочаровани от мен.
Просто ти го признавам, изключителен си. Би трябвало да те аплодирам, защото си актьор и то много по-добър от мен. Успя да сдъвчеш увереността ми във всичките ми превъплъщения, да ме накараш да се заблуждавам пред очевидното, да се самообвинявам, когато знам, че съм права, а ти грешиш!
Направо те чувам да ми казваш - "Хайде, върви, пътувай, забавлявай се, флиртувай и си повтаряй, че въобще не ти пука за мен, докато тайно се надяваш, че аз ще си стоя и ще те чакам. Да, разбира се, че ще те очаквам и за да е по-интересно ще се правя, че ми липсваш, че съжалявам за всички разочарования и огорчения, само за да ти направя по-силно впечатление, когато за пореден път ти докажа колко малко ме интересуваш. Така де, ти си просто чаша, мислиш, че не мога да си намеря друга подобна - само стой и гледай, въобще не си толкова специална. О, ама ти си ми повярвала, брей, успял съм на спечеля доверието на г-ца Недостъпна, ами да си беше останала недостъпна, наивнице. Но не се притеснявай ще имаш достатъчно време да помислиш за това и доста други неща, докато цяла година се сблъскваш с моята неискрена усмивна и двусмислени думи."
Иронично нали? Въпроса е, че думите си останаха просто ....думи. Аз, най-скептичната взех, че се вързах на най-праволинейния, най-искрения, най-необикновения. Просто поредното клише, банално, скучно и ненужно, а се оказа, че наистина не ти пука. Не влагаш никакъв смисъл или съм само част от един саркастичен спектакъл, в който ти, на мен - актрисата си дал второстепенна роля.