Закъсняло сбогуване с 2011...

Равносметката на 2011-та е лесна за съставяне. На белия лист има само две графи - "научих" и "излекувах".
Научих се да слушам повече, отколкото говоря, да чета много и да пиша малко. Научих, че да обичаш е лесно, а да бъдеш обичан почти невъзможно....но така или иначе любовта сама по себе си, независимо колко силна, искрена и завладяваща е, не стига. Научих се да казвам малко от това, което знам и почти нищо от онова, което мисля. Научих, че всичко, включително и най-безкористното приятелството, е преходно. Научих се да ценя малките неща, омаловажавайки големите. Научих, че действията, продиктувани от добри намерения, са правилни само на теория, защото за добро или зло никой не получава онова, което наистина заслужава. Научих, че най-яркият цвят всъщност е сив.
Излекувах се от повечето идеалистични нагласи за възприемане на каквото и да било, но пък рязко усъвършенствах посредствения си реализъм. Излекувах се от нетърпението и спонтанността в действията и преценките си. Излекувах се от вредния си навик да взимам присърце загубени каузи. Излекувах се от способността да обичам на инат.  Излекувах се от себе си в най-чистите прояви на характера и същността си. Излекувах се, защото мога и искам. Мога да придавам форми, да изтривам спомени, да изкоренявам недостатъци и да развивам пороци. Мога да бъда това, което искам или привидно да изглеждам като онова, което другите желаят, защото си принадлежа в своя съвършено ирационална самодостатъчна цялост... напълно и окончателно.