Напълно непонятно ми е, ако някой може да даде прилично обяснение или нещо подобно, веднага ще спечели дълбокото ми уважение. Аз въобще не разбирам защо...
...думите на най-глупавите се чуват най-ясно, действията на най-покварените се приветстват най-силно, демонстрацията на най-грозното се харесва най-много, писането за най-долното се чете най-много.
....има толкова много хора, които си мислят, че като прочетат някоя книжка или още по-лошо, три-четири странички в един форум автоматично се превръщат в единствени експерти по всякакви въпроси и тяхното мнение е абсолютно правилно и миродавно, и невероятно обосновано и така нататък, и така нататък...
.... толкова се лансира идеята, че единственият път към всеобщата любов и всички бляскави успехи, за които мечтаеш е само да бъдеш себе си. Ако в действителност си просто една презряла псевдопринцеса, изтъкана от напудрено високомерие с маниакална нужда да парадира с това, което е, не е, има или иска да притежава, идеята да бъдеш себе си е лоша, отвратително лоша.
....така лесно и бързо много от познатите и непознатите в известен смисъл хора, към които имах честта да изпитвам уважение, се превърнаха в роби на собствените си или нечии чужди предубеждения, принасяйки свободата и различността си в жертва за едно фалшиво одобрение.
....някой си реши, че приятелството ми, веднъж спечелено, започва да съществува без доверие, уважение, всеотдайност и разни други приятни неща, а от многото виреещи заблуди, тази е най-голямата, защото аз мога "просто да си тръгна" и когато чашата прелее ще направя точно това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар