Стоя самотна в скована тишина и сякаш времето е спряло. Не чувствам и не виждам никого и нищо, тялото ми е безпомощно и неподвижно, напуснато от всички сетива. Душата ми лежи ранена, а аз мълчаливо топя пръстите си в изтичащата кръв, грижливо изписвайки думите, с които да запълня тази страшна празнота.
Загубата само преди миг бе малка черна точица в сърцето ми, но сега е бездна. Неизмерима, мрачна и непроходима. Не искам, не мога да изследвам и опознавам това огромно тихо пространство, където преди беше ти. Ти и само ти, преди да потънеш в мрак и да ме оставиш сама в тази ужасна тишина. Лед, безмислостно студен, сковава всички мисли и самата мен. Превръща ме в бяла фигура с блясък - празен и бездушен.
Ако бях слаба щях да страдам. Щях да плача, да викам, да полудея. Но не съм. Ти го знаеш - аз съм силна и ще оцелея. Ще се справя някак, както досега, ти знаеш - ще успея. Заключих спомена за теб в малка черна точица на сърцето си, а тя се превърна в бездна. Неизмерима, мрачна и непроходима, но ти знаеш....аз съм силна и ще оцелея.
~ Посветено на И.Р.
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Не искам да получавам повече, отколкото заслужавам, но в никакъв случай не съм съгласна на по-малко. Бих се радвала някои определени места ...
-
Вятърът се плъзна безшумно по копринената завеса на отворения прозорец. Погали лицето ми с ледения си дъх, а аз не усетих. Прошепна ми нежно...
-
Честит рожден ден на мен. Да съм жива и здрава, само това ще си поискам, повече не ми трябва. Останалото нека ми го пожелават другите и м...
-
Изкушавам се да бъда първия знак за пробуждането на деня. Да се промъкна тихо в спящите му мисли, изпревайки слънцето и монотонната песен на...
-
Цветове. Животът ни се побира в евтина палитра от водни боички. Там са тъгата, гордостта, страховете и щастието. Да, щастието. Прословутото...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.
;-)
ОтговорИзтриване