Повторенията в живота ме отвращават, а отвращението е деградиралата форма на омраза, която по принцип не ми е присъща.
Повторенията имат форма на безкрайност, омагьосана, прокълната безкрайност, в която се въртиш и премяташ безпомощно, докато вратите й се разместват, преплитат и изчезват, веднага щом протегнеш ръка към тях. Превръщаш се в пропуснат препинателен знак на стара история, наизустена и изстрадана до последната дума.
Всичко се свежда до "пак", "отново", "за пореден път". Ключовите думи на разказвача. Пак си изигран, отново наранен и разпилян, за пореден път ограбен.
Обичам се твърде много, за да бъда героиня в приказка с предизвестен край, защото историите, които наистина си заслужават да бъдат разказани твърде рядко се повтарят.
~ Вдъхновено от Baby и посветено на нея...защото е "трагично да се радваш на красотата на болката"
Pages
Welcome to my Dreamland and....enjoy ;]
понеделник, 8 август 2011 г.
неделя, 7 август 2011 г.
Сладкото вдъхновение на безсмислието
Почти забравих кога за последно писах в блога. Не смятам, че е липсвал особено на някого. По-скоро ме интересува това, че на мен не ми липсваше своеобразното споделяне на разпилени мисли и истории. Възнамерявах поне временно да го деактивирам (тази дума винаги ми е звучала някак странно и забавно), за да не стои празен като паметник на безмълвието, но се въздържах. Целта на този пост не е да отегчавам с безкрайни обяснения и оправдания, а да изненадам моята прекрасна червенокоса принцеса, както тя ме изненада и ми напомни от колко много усмивки ще се лиша, ако прекъсна съществуването на блога си.
Тя е изпепеляваща. Изящна и силна, с пъстри очи и къдрици, флиртуващи с вятъра, многоцветна, пряма ... и освен това съм сигурна, че води съществуване в няколко измерения, защото иначе е невъзможно да въплъщава цялата тази енергия. Тя е парченце дъга в кутийка от червено кадифе, моя първа и единствена осиновена дъщеря.
Бих могла да напиша още много, без план, без история, без ясен смисъл...просто няколко думи, провокирани от сладкото вдъхновение на една нимфа, възлюбена от вятъра и дъжда, но като виртуален родител имам своите отговорности и една от тях е да я пазя от възгордяване. ;)
Тя е изпепеляваща. Изящна и силна, с пъстри очи и къдрици, флиртуващи с вятъра, многоцветна, пряма ... и освен това съм сигурна, че води съществуване в няколко измерения, защото иначе е невъзможно да въплъщава цялата тази енергия. Тя е парченце дъга в кутийка от червено кадифе, моя първа и единствена осиновена дъщеря.
Бих могла да напиша още много, без план, без история, без ясен смисъл...просто няколко думи, провокирани от сладкото вдъхновение на една нимфа, възлюбена от вятъра и дъжда, но като виртуален родител имам своите отговорности и една от тях е да я пазя от възгордяване. ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Всичко за мен
Последователи
Popular Posts
-
Снощи сънувах - беше толкова живо, многообразно, съвършено ужасяващо и всепоглъщащо изживяване, че не запомних с яснота нито един образ. От...
-
Има един особен вид дразнители. Това са, изключително нахалани и проявяващи нездраво любопитство, индивиди. Често са далечни роднини, с коит...
-
Не мога да имам всичко. Знам. Ами ако искам само едно нещо? А ако просто искам да знам какво точно искам? Искам, искам, искам....аз, аз, аз....
-
"Човек не бива да става художник, защото може, а защото трябва. Изкуството е само за тези, които биха били нещастни без него. " ...
-
Възможно ли е да изпитвам толкова силен копнеж да видя някого. Да съм готова да зарежа всичко и всички, да пропътувам хиляди километри прост...
Total Pageviews
Предоставено от Blogger.