неделя, 12 юни 2011 г.

Made in Bulgaria

Минаха и заминаха абитуриентските вълнения на родната младеж, а по улиците още се разнася аромат на евтини парфюми, взети под наем лимузини и тонове лак за коса. Разбира се, паметните събития от тези незабравими дни са увековечени във фейл...ъъъ фейсбук.
Странно е как успяваме да  проявим цялата си липса на чувство за естетика, байганьовщина и  отрицателно IQ на тези балове. Защо въобще ги наричаме така?!
Откъде-накъде кръчмарските приключения на сбирщина алкохолизирани, едва избутали нЕкое мизерно и никому неизвестно СОУ, плебеи се уреждат със статута на бал? 'Що не вземете да прочетете някоя книжка (каталозите на Avon не се броят за такава), за да разберете, че цирковете на простотията, които нормалните, незавършващи хора са принудени да търпят всяка година, не са балове, а просто циркове на простотията.
Тази година се нагледах. Доволно. Още дълго и предълго време пред очите ми ще се вихрят образите на девойки с телесложение на добре охранен, средностатистически хипопотам, натъпкани в рокли с гол гръб, изпъстрени с поне 48 цвята и сто пъти по толкова  камъни"сваровски". За буклите в прическите и многопластовите гримове няма да говоря, че незнайно как получавам пристъпи на гадене.
Едно обаче е сигурно, за четири години в началното училище, три години прогимназия и пет в гимназията, бъдещите ни адвокати /лекари/ архитекти/ преподаватели /философи и управлящи са се научили да броят до 12! Нещо, заради което със сигурност си заслужава всички дружно да изпищим радостно поне веднъж, да глътнем по едно малко уиски и да се покажем през прозореца на BMW-то на вуйчото на втората братовчедка на майка ни, защото и без това ни го е дал само за един ден.
Най-забавното е, че дори тези с гоооолемите претенции за притежание на малко умствен багаж наводниха всички възможни блогове, форуми, фейсбук-дискусии и прочее инернет пространство с безкрайно  многобройни, дълги и унищожително тъпи постове за рокли, обувки, грим и прически. Нито думичка не се спомена за университет, професия, кариера, бъдеще, но явно всеки пише според приоритетите си.
За щастие "големите събития" минаха и тази година, ако продължи да вали още няколко дни може съвсем да отмие вонята на абитуриенските циркове на простотията....поне до следващия май.




четвъртък, 9 юни 2011 г.

No more

Няма да ти посветя нито ред. Никога повече.  Ще те прогоня от мислите и сънищата, ще изтрия усмивката ти от спомените си. Безжалостно ще изрежа всяко парченце от кожата си, помнещо твоя допир, твоята нежност. Ще те забравя... този път окончателно.
Ще те заличавам, разкъсвам, унищожавам в съзнанието, приютило образа ти, докато не изчезнеш напълно.  
Не заслужаваш да те помня. Не си достоен за това, не си достоен за мен, любовта, уважението, дори за омраза ми. Безразличието най-много ти отива. Най-добре би било за всички. Най-удобно, най-лесно, най-безболезнено.
Все е "най". Някога ти беше единствената превъзходна степен, от която се нуждаех. Някога. Преди да загубиш себе си, преди да загубиш мен. А  може би беше обратно, но има ли значение кое първо си отиде, като скоро ще забравя и това?  Така искам, така ми харесва. Реших, да те забравя, да те залича, да те унижоща. Реших да си отида, отнасяйки сърцето ти, заключено в бижутерийна кутийка, от онези, които никога не използваш, но и не искаш да изхвърлиш, а накрая забравяш къде си я сложил. Губиш я. Забравяш. Този път окончателно.