неделя, 31 октомври 2010 г.

Pink Floyd - Wish You Were Here

Не мисля, че има нужда да пиша каквото и да било, някои послания могат да бъдат изразени само от Pink Floyd...

Hapiness or too many smoke ?!

"Пфф, ебаси якия ден и предхождаща го вечер" - точно това искам да кажа без цензура, по напълно нетипичен и нехарактерен за мен, начин. Така си е, беше невероятно хубаво, направо не мога да повярвам, че наистина всичко може да е толкова страхотно. Чак не ми се говори, още по-малко ми се пише xD.

петък, 29 октомври 2010 г.

Lone wolf ?!

Винаги съм била вълк единак. Дори когато не го осъзнавам, не го разбирам и не го искам. Всъщност не се бях замисляла особено, докато Христо не ми подхвърли случайно, че понякога въпреки че ме познава от "еййй такава", съм му напълно непотнятна. Не е защото съм импулсивна, дори непредсказуемостта си има своя закономерност (колкото и противоречиво да прозвуча последното).
Просто винаги е имало граница, дори за един толкова близък човек. Невидима преграда, която държи всички на известно разстояние. Понякога се съмнявам, че въобще вярвам в прословутото парадирано приятелство. Не че няма хора, чието присъствие ме прави щастлива и спокойна, не че не мога да разговарям с тях за всичко или да разчитам на подкрепата им и в най-екстремни ситуации, но...аз самата не го желая.
Никога не ми е отивала ролята на уязвимата, търсеща подкрепа, споделяща "приятелка". Никога не ми е допадало покровителството, независимо под каква форма и от кого е проявено.  Не плача на ничие рамо и не обичам да споделям нито триумфите си, нито паденията. Просто вярвам, че има моменти, които човек трябва да изживее сам.
Не съм и не се чувствам самотна...точната дума е самостоятелна. Предпочитам да действам,  да се спрявам и понякога да се провалям сама. И честно да ви кажа, така ми харесва. ;]

неделя, 24 октомври 2010 г.

Don't worry, be happy xD

В пълен контраст с празничното настроение, което ме е обзело, защото днес един от най-близките ми хора има рожден ден, ще напиша поредния пост в блога си. Не че имах намерение точно сега да пиша, още по-малко мислех да е с подобно съдържание, но просто обстоятелствата са такива.
Та, сутринта докато отивах да купя роза за горепосочения човек, срещнах една позната. Всъщност две познати, едната беше доста разстроена, поради причини, които не е нужно да описвам, а другата съчувствено се вайкаше над главата и, уверявайки я с наставнически тон, че всичко щяло да бъде наред. Побързах да се разделя с двете, защото нямах много време, но досадната фраза сякаш се беше залепила за ума ми като дъвка и не ме оставяше. На всяка крачка ми се искаше да се върна и да зашлевя шамар на "утешителката" , да я събудя, да и изкрещя, че говори пълни глупости и още по-лошо - вярва в тях.
Тъжното е, че тя няма никаква вина, просто се опитваше да помогне. Оставям настрана факта колко безполезна и неадекватна е въпросната помощ. Но и тя като останалите е жертва на наложени стереотипи и клишета. Моето раздразнение не е насочено пряко към нея, а към цялата абсурност и безполезност, в чието олицетворение неволно се беше превърнала.
Не знам кога всички нередности започнаха да се оправят, щом се произнесе миродавната фраза "всичко ще бъде наред", не знам как и защо хората се убедиха и повярваха в това. Така де,  независимо от естеството и тежестта на проблемите, достатъчно е да се появи някой самопровъзгласил се доброжелател, да те потупва по рамото и да те уверява напук на здравия разум, че "всичко ще бъде наред".
Хора, това е по-смешно и от изкривените ви представи за Бог. Всъщност не е смешно, а печално как в прилив на безволие вместо да станете  и да потърсите  истинско решение на проблемите предпочитате да лежите и стенете, търсейки фалшива утеха в проклетите четири думи.
Истинта е, че живота често е жесток и несправедлив. Хората  се страхуват, колебаят, страдат, умират. Любовта е несподелена или възпрепятствана. Приказките нямат щастлив край и справедливостта тържествува твърде рядко. Такава е истината и тя няма да се промени дори да си повтаряме "всичко ще бъде наред" до полуда. Факт е обаче, че се делим на две групи - едните са тези, които знаят това, но са достатъчно силни да го превъзмогнат, достатъчно смели да понасят разочарованията си и да гледат напред, неотклонно следвайки целите си. Другите  предпочитат да се мятат между нерешителността и отчаянието, да търсят утеха в кухи фрази на утешение, с напразната вяра, че "всичко ще бъде наред", просто ей така, от само себе си. Въпросът е... ти от кои си?


сряда, 13 октомври 2010 г.

Pigeons Unis!

Пиша този пост с малко закъснение, но тези, които отвреме - навреме надничат в блога ми знаят, че при мен нещата винаги леко изостават (и тук е момента да поясня, че това се случва само и единствено в блог-сферата, просто да не останете с грешно впечатление...).
Та, става въпрос за едно хрумване, което е плод на няколко изключително спамърски дискусии във фейсбук. По-конкретно с Ив ни хрумна прекрасната идея да си направим френско блогче. Всъщност тя идеята не е от вчера, просто реализацията се позабави xD. Това няма значение, защото Pigeons Unis  вече е факт и е горд притежател на две "представителни" страници  състоящи се в малки писмени биографийки, подплатени с минимално количество снимки, една "официална" публикация и няколко в процес на разботване (лееек намек AnnaTeo да ги довършва по-бързо и да ги поства).
Блогчето има страхотен дизайн, който е дело на Ив, така че използвам повода да поднеса адмирациите си.  Бих се радвала, ако сред четящите на This is my world ...and my world rocks! има франкофони, те да посетят Pigeons Unis (и понеже знам за 7 такива пижони учтиво ги подканвам да го направят). Още по-щастлива биха ме направили вашите коментари, критики, предложения, а ние обещаваме сравнително редовни и  не прекалено банално-досадни публикации, написани на нашия любим език - френски.
Толкова засега и за да ви стимулирам, поздрав с една френска песничка ;] ^_~


събота, 9 октомври 2010 г.

Imagine...

В памет на този, който промени изкуството на музиката. За невероятният творец, активист, мечтател, за вдъхновяващия и велик Джон Ленън. С възхищение и тъга, защото днес щеше да навърши 70 години, но не му бе съдено да остарее. Представяте ли колко още щеше да даде на мен, на теб и на целия свят със своето неповторимо творчество. Никога няма да разберем....и макар да съм 100%-това скептична атеистка, ако дори за секунда допусна и повярвам, че там някъде съществува едно по-красиво и по-добро място, наречено "рай" съм повече от убедена, че там звучи тази песен...

петък, 8 октомври 2010 г.

В света на летящите прасета xD

Не! Не знам какво не му е наред на глупавия, нелогичен, парадоксален, противоречащ си свят, в който живея. Единственото, което ми е напълно известно, е че нещо...всъщност много неща са извън релсите. Шантавият влак ни е понесъл стремглаво към пропастта, а ние дори не го забелязваме или по-лошо сами си я копаем.
Знам само, че съм много горда, за да покажа тъгата си, прекалено поривистна да се примиря и твърде принципна да забравя и простя. Знам само, че това всъщност са само оправдания и извинения за оковите, които сама си поставям. Крия се зад фалшиви принципи и гордост...както и ти, както и 99% от двукраките същества наречени "хора". Замислете се! Колко от проблемите, разочарованията и терзанията са причинени от собствената ви/ни ограниченост. Колко далеч по-лесни и красиви са нещата, когато просто изречем на глас това, което мислим и направим това, което искаме. Най-глупавото е, че веднага се появява едно "НО" зад, което удобно се скриваме и се оставяме на инертността....
Докато не се появи някои смел и решителен, някой, който може да промени живота ни ако сме готови да приемем тази промяна, някой като моята Gunslinger, моето Епично Барби. <3  Да, тя е смела! Смела с главно "С"!  Защото в любовта, приятелството, мечтите и въобще в живота трябва да сме смели. Изисква се смелост да признаем грешките си и да ги поправим, да разкрием чувствата си и да рискуваме заради някого, знаейки, че може да бъдем отхвърлени.  Трябва ни смелост да бъдем щастливи, когато има толкова доказателства, че "това не е редно", смелост да поемем по един конкретен път, защото се отказваме от друг, а винаги има риск изпуснатият да е бил по-правилният. Тя е смела, тя го прави тук и сега, докато аз и ти, и хилядите глупаци като нас чакаме "подходящ" момент.
Та, тъжно е, когато хора като нея не успяват да имат онова щастие, което желаят и към което се стремят, а те наистина го заслужават. Жертвите, направени от обич, не оценяват само хората, които не ги заслужават и те са големи глупаци....но за съжаление изобилстват в света на летящите прасета xD.
И в тази връзка преди да завърша поста си искам да направя едно кратичко изявление - от този момент обичта, доверието, приятелството и подкрепата ми (а повярвайте аз умея да обичам и подкрепям) ще съпътстват само и единствено хората, които безпрекословно и нееднократно са доказвали, че ги заслужават. Другите могат да се радват на дълбокото ми презрение и безразличие, защото само тях ще получат даром, тълкувайте го както искате xD.




inspiré par Gunslinger <333


 

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Fatiguée...

Пф, толкова ми се спи... а навън е студено и вали. Искам  просто да се пъхна под одеалото и да заспя, и да спя, и да спяя....поне два месеца. Обаче от онзи дълбок сън, без сънища, без мислите, които идват неканени преди да се унеса и без тези, с които се събуждам. Та, то и настроението ми е едно такова уморено, объркано и меланхолично. Разни спомени прехвърчат и се стопяват, разни хора идват и си отиват, а аз съм толкова уморена...


сряда, 6 октомври 2010 г.

Честит Рожден Ден!

Днес на 06.10.2010г. един изключително важен за мен човек пораства с още година. Разбира се, че става въпрос за теб, Мартине. Нали си спомняш, когато ме попита кога ще пиша и за теб в блога си, та ето че имам повод. ;]
Пожелавам ти, мой малък сладурчо, да си ми жив и здрав преди всичко. Да си толкова щастлив, че лъчезарната ти усмивка никога ама никога да не слиза от лицето ти. Да  имаш толкова късмет, че всичките ти мечти да се превърнат в реалност. Да продължаваш да бъдеш моето Слънце, да си все така весел и жизнерадостен и да превръщаш с присъствието си и най-мрачните ми дни в празник....и да ме обичаш, защото няма думи, които да изразят любовта ми към теб! Честит рожден ден!

п.с. А в събота ще се надивеем, нали Мъник? :D


понеделник, 4 октомври 2010 г.

Внимавай какво си пожелаваш!


Внимавай какво си пожелаваш, а в моя случай и внимавай какво пишеш в блога си! :D  Става въпрос за тази публикация.  Пожелах си цел, която да следвам,  нещо, което да ме вдъхновява и напътства и ..."нещото" се появи. Докато го търсех, то само ме намери. Защо се колебая?  Защото не знам дали всъщност съм готова за така силно желаната промяна. Защото е твърде ...мащабно.
 Отново съм на кръстопът, колкото повече се задълбочавам в обмисляне и анализиране на възможностите, в това какво ще последва "ако", толкова повече се отдалечавам от взимането на окончателно решение. Истината е, че времето не чака и докато аз тъна в съмнения и догадки, нещата се случват. Дълбоко в себе си знам, че трябва да действам, за  да получа това, което желая.
Всичко би било прекрасно, ако не се намесваше горчивият ми опит за неща, случили се в неподходящо време. Тогава неминуемо се намесва въпросът "Готова ли съм? Сега ли е моментът за това?" и онзи глас, които панически повтаря "Да! Да! Сега, сега имаш шанс, който може да не се повтори. Действай по дяволите, защото после ще съжаляваш, ако не го направиш".
След всичко написано, вероятно се питате какво и защо за Бога  все още чакам? Чакам съмненията ми да отшумят и се надявам, че когато това стане няма да е твърде късно..а ако е, ще изтърпите един самосъжалителен и самообвинител пост за моята неуместна нерешителност. В крайна сметка си пожелах промени и събития, за които се оказах неподготвена, стъпалото май е твърде високо. Или просто не съм наясно какво точно искам...в този момент в съзнанието ми изплува образът на един (хм.. не знам дали вече мога да го нарека "приятел" ) познат, който с възможно най-презрително - ироничния си тон казва "ЖЕНА" и после добява някоя хаплива сексистка шега. :D Но след като току-що разбих репутацията си на смел и решителен човек си го заслужавам. =D Защо винаги го правя толкова сложно? И какво ли не бих дала да притежавам дори една прашинка от смелостта на Baby...
Та, внимавайте какво си пожелавате. ;]
Best wishes,
Alister

събота, 2 октомври 2010 г.

Повече от думи...

Има моменти, в които думите са излишни. Звучат кухо и безсмислено. Има мисли и чувства, които не се нуждаят от изразяване чрез слово. Понякога един поглед, усмивка, жест са достатъчни... Защо INXS? Защото са завладяващи и хармонични, защото са поети, мечтатели ....и защото гласът на Майкъл Хътчинс е велик!

петък, 1 октомври 2010 г.

Който търси намира....дали?


Скоро писах за онова натрапчиво усещане за недостатъчност, което витае около мен. Добрата новина е, че започна да се материализира и да добива конкретни форми, лошата - изостря се с всеки изминал ден.
Може и да осъзнавам какво търся, но това ни най-малко не ме доближава до откриването му. Трябва ми вдъхновение (колкото и високопарно да прозвуча), отчаяно се нуждая от нещо, върху което да концентрирам енергията си. Кауза, мащабен проект, инициатива, състезание, конкурс...трябва ми нещо, а не някой! Искам цел, която да ме амбицира, мобилизира и...ами да ми носи онова приятно удовлетворение, което напоследък толкова упорито ми убягва. Истината е, че обичам напрежението, работата, умората и най-вече добрите постижения. Пристрастена съм към усещането да знам, че давам всичко от себе си и то не е напразно. За пръв от месеци знам как отново да се върна при целеустременото ми, свръхактивно "аз" и съм повече от убедена, че това е истинското ми лице. "Нещото" ,  все още се издирва, някакви предложения?

Wish You Were Here