неделя, 14 март 2010 г.

Sweet sunday

Привет, заблудени калинки, случайно попаднали в блога ми. Разбира се, че сте добре дошли ;]. Таа реших да напиша няколко реда за събота и неделя. Започвам със съботата, АннаТео и кино. Филм- "Алиса в страната на чудесата", не бяхме особено обнадеждени като видяхме детската градина събрана пред залата. Ноо филмчето си беше доста приятно, 3D технологийки и Джони Деп, който за пореден път доказа, че заслужава оспорваното първо място, в моя авторитетен списък на любими актьори. :D Един приятен и спокоен съботен ден, препоръчвам да гледате филмчето. ;]
Неделя, днес. Ммм определено е "сладка", най-малко защото е един от редките напоследък дни, в които се събуждам свежа и с неопределено чувство на безпричинно щастие. ^^ Най-сетне дългоочакваното ми посещение у моята любима Ева се осъществи и беше страхотно. Като начало за моя, а и нейна голяма изненада успях на уцеля точната спирка и точната улица от първия опит. Повярвайте, с моята ориентация и квартал като Коматево това си е голямо постижение. Прекарах няколко изключително приятни часа в нейната компания и имахме доста приключения с един фотоапарат, скоро ще се появи и снимковият материал.
Днес получих някои отговори, ноо възникнаха и нови въпроси....в крайна сметка, понякога отговорът зависи от нас, въпреки обстоятелствата и очакванията. Има време да разбера и да събера смелост за някои свои действия. Искрено благодаря на хората, които ми дадоха отговорите. Дегустаторските умения на някои специалисти отсъдиха, че виното е превъзходно....и понеже последните изречения са напълно лишени от смисъл за повечето посетители, ще спра дотук. Надявам се хората, за които са предназначени да ги прочетат и още веднъж, благодаря за прекрасния ден. ^^


П.П. Днешния ден има вкус на натурален шоколад- любимият ми!!!

петък, 12 март 2010 г.

Петък е, налегнал ме е мързел......

"Добро утро и не заспивай пак, защото ще закъснееш!", първите думи които чух днес, изречени от баща ми преди 20 минути, когато излизаше, за да отиде на работа. М'да сега си стоя до прозореца с чаша горещо кафе и вафличка и се разсънвам....така де и блогвам :D. Мъгливо и студено е, а е средата на март по дяволите ?! Тъкмо бях прибрала всички пуловери, шалове, ръкавици и първото, което видях сутринта на 08.03.2010 беше солидна снежна покривка на терасата. Таа както си стоя и зяпам мъглата и се чудя дали утрото е добро или не, ще напиша няколко реда за седмицата, през която с АннаТео си направихме добра серия излизания преди училище. :D :D :D

Понеделник- 08.03.2010.....среща на пл. Съединение и естествено АннаТеовката подрани, а аз закъсняях :D М'да и решихме целенасочено да се отправяме към магазините за цветя, защото лошото време не позволяваше безцелно шляене. Цветята са разбира се за женските индивиди от учителския колектив, които заслужено са спечелили нашето дълбоко уважение. М'нее няма никакви подмазвачески помисли, най-малкото защото две от 4-те "избрани" учителки, преподават по предмети, които реално нямат никакво отражение върху успеха ни, а именно музика и изобразително. Просто и двете са супер готини и си заслужават този малък жест. Третата е нашата любима мадам Маринова, миналогодишната ни учителка по френски и класна....просто нямам думи, каквото и да кажа за нея ще е недостатъчно и някак не на място, делата сами говорят за хората, а който има щастието да я познава, знае за какво говоря. Четврътата е мадам Банялиева, която е настояща учителка по френски и е достоен заместител на Маринова, по-голям комплимент не мога да направя :D.

Вторника си беше нормален средностатистически скучен ден, така че минавам направо на срядата. "Ееех, тази сряда" каза АннаТео и е съвсем права.  Просто страхотен ден, пак се размотавахме по Съединение ии благодарение на набитото око на АннаТеовката открихме един магазин за кецове, който си е истинско съкровище. Ако ме познавате знаете каква мания имам да трупам кецове. Те са неразделна част от стила ми и ако продължавам в същия дух, скоро ще имам различни  кецове за всяко мое настроение, и ако не за всеки ден от годината то поне за всяка седмица. Като имаме предвид, че в една година има 52 седмици, мисля че "кецоман" е думата, която ме описва най-точно. Таа обзаведох се с още един чифт...по-късно може да постна снимка, а ако ви интересува как изглеждат надникнете в блога на АннаТеовката.

Четвъртък- този път срещата е пред хотел "Тримонциум". АннаТеовката заъсня с 2 минути, а аз с цели 4 .....и по принцип не сме побъркани на тема точност, нее, нищо такова. Баавно и спокойно, защото предишните дни се появявахме в училище точно в 12:30 (а започваме в 13:50), се отправихме към едно изключително приятно малко помещение, скрито зад магазина на UB, където правят наййй-вкусните катмички в Пловдив :D:D:D Обичам Главната и Градската градина, когато са пусти, а лошото време и работния ден ни позволиха да се порадваме на спокойствето. Има нещо очарователно в заснежените алеи и искрено съжалявам, че не носехме фотоапарат. Можеше да се получат доста интересни снимки, нищо следващия път (:  После се отправихме към "Хеликон" , любимата ми книжарница. И там вече улучих слабото място и на АннаТеовката, под приятния акомпанимент на Depeche Mode се заровихме в книгите и "Олелеле 12:30 е, а ние сме прекалено далеч от най-близката спирка". Хаха даам, по най-бързия начин трябваше да се отправим към училище, защото за наш "късмет" започвахме в 13ч с първи час френски. О, да супер. В крайна сметка се появихме 2 минути преди началото на часа :D, в прекрасно настроение, а АннаТеовката мокра до кости. Не знам какви са тези нейни изумителни умения да пада и при сравнително чисти тротоари да изглежда така, сякаш е вървяла през триметрови преспи :D

  Приятна седмица беше, по-късно ще постна няколко снимчици и драсканици ;]

П.П. Браво ако някой освен АннТео е прочел целия пост :D

неделя, 7 март 2010 г.

"С дъх на канела"

Днес бях на кино. В началото бях доста скептично настроена като разбрах какъв филм е избрала Боби. Не си падам особено по роматични драми, предпочитам фантастики, екшън, комедии...ъъъ отклоних се от темата. Та останах изненадана, че почти всички билети бяха купени. Нещо, което се случва доста рядко  в мола. Наистина си струваше, смятам, че  си заслужава гледането и дори любителите на други жанрове могат да отделят 105 минути и няма да останат разочаровани.  Освен това филмът е създаден по роман на Никълъс Спаркс, който не случайно е наречен "хроникьора на човешката душа".  Въпреки че по дефиниция "С дъх на канела" се води романтична драма, няма нищо общо с познатите ни сълзливи и безинтересни комерси, с които ни заливат напоследък.  И ако досега не съм убедила да го гледате, ще кажа че екранната двойка Чанинг Тейтъм- Аманда Сийфрид може да бъде дефинирана само като "радост за окото".

http://www.youtube.com/watch?v=TWzPTohL-cs&feature=player_embedded

петък, 5 март 2010 г.

Малко снимков материал (:

Ето няколко снимки правени в нашето любимо училище с двете ми любими съучастнички AннаТео и Евич ^__^
АннаТеовче <33
да бъдеш или да не бъдеш? това е въпросът!
ауу, колко сме ученолюбиви :D
да не тичате, да не скачате, да не се хвърляте през прозореца.......
пред автопарка на нашия колоритен 12-ти клас :D
куклите ми <3
нещо за мен ли?
Пикаду и Алистър ^^
Аннатеовче и Алистърче :D <3
Жена ми Дени ии ма шер АннаТео
и накрая една голяяяма прегръдка.....обичам те!














Шоколад....

Привет на всички четящи блога ми. Мдаа, днес установих, че съм се сдобила с още двама посетители, което не е гаранция, че са издържали повече от 2 реда и не са се спасили далеч от моето спамърско леговище. Е не мога да ги виня,  алистърплейс не е особено уютен и интересен, а преди малко се зарових в блога на стрейнджъра и съвсем се убедих, че ако имаше  някакъв начин всички безсмислени и неполезни явления в интеренет да бъдат премахнати, аз ще съм първата с прекратено съществуване. За щастие такова чудо все още не се е появило и аз ще продължавам да пиша глупости.
Вероятно сте забелязали, че снощи не бях в особено добро настроение. М'да и по принцип доста краткотрайният ми гняв, явно е решил да стане по-упорит вирус и да не ме напуска с дни. И така днешния ден започна с леееко спречкване с Иво. Този човечец си заслужава няколко реда, по-нататък смятам да драсна нещо по-подробно за него, ноо на този етап неговата вечна усмивка ми действа  дразнещо. Времето е гадно и студено, както винаги закъсняваме за поредните отегчителни 6 часа в училище, а той не спира да се усмихва! Кое му е толкова хубавото на проклетия ден?! М'даа и въпросът "Случило ли се е нещо??" е доста не на място, а най-подходящия отговор " Не, не нещо, а ВСИЧКО!!!"
После при обичайното отбиване в "Сани" на един от най-забутаните стилажи видях  бисквитки, ооо да, странно колко неща изникват в съзнанието ми като гледам един обикновен пакет с шоколадови бисквити. Уникалното в случая е, че точно тези същите бисквитки бяха неизменна част, съпътстваща нашите планиски преходи, август месец лятото на 2009.  И така, стоейки и съзерцавайки,  ме обзе едно носталгично-депресивно настроение, което и до този момент не ме е напуснало.  Стоя си, почти съм преполовила пакета и си мисля....колко хубаво беше. С какви невероятни хора се запознах, как за един месец  толкова ги обикнах . И сега сякаш ми липстват още повече, чувстам се все едно пак е минала точно една седмица откакто се разделихме на летището, а аз все още не си разопаковам куфара, защото всеки път ми се иска да ревна с глас и отказвам да приема, че всичко е свършило.
Взех да звуча сълзливо-сантиментална, което никак не е в мой стил, но повярвайте ми беше просто невероятно! Изумително! AnnaTeo ще ме разбере, а и се хващам на бас, че на нея всичко това и липсва не по-малко отколкото на мен! Няма смисъл да продължавам, просто ще изброя няколко имена, които безкрайно много обичам и без които никога нямаше да преживеем онова страхотно едномесечно приключение: Елизабет, Ив, Дени, Дафи, Пепи, Симон, Елюди, Лорела, Тома, Алекси, Клем, Клара, Дориан , Йосиф, Клер, Орели, Радост, Вили и Сашо <3333 Обичам ви всички, много, много, много!!!!
ехаа, не сме ли мацки и половина ? :D

най-големите :D

М'да пак се отнесох в безкрайни разкази, ноо за тези хора мога толкова да напиша, че и до другата седмица да щракам по клавиатурата пак няма да успея да разкажа и половината за невероятните ни преживявания заедно.

Едно "благодаря" за всички стигнали дотук с четенето, смятах да напиша няколко реда за великите шедьоври сътворени от AnnaTeo тази седмица, ноо на тях ще посветя отделен пост. Очаквайте и голяма доза снимков материал.

П.П. В неделя на гости на моето френско кроасанче Ева<333. Вероятно след това ще има доста за писане :D :D :D  

четвъртък, 4 март 2010 г.

Драсканици

Ля-ля-ля. Обещах да съм добър блогър, е да ама те добрите блогъри постват смислени, интересни и в някои случаи полезни нещица. М'да, а аз само глупости пиша и леки намеци към разни хора, ноо те така или иначе не дават никакви признаци на разбиране, та не виждам особен смисъл в цялата тази работа. Хах мноого оптимистично и жизнерадостно започвам, нали? И да, не съм настроение да ви убеждавам колко са готини малките човечета, населяващи мизерната ни планетка, колко е хубаво и прекрасно всичко.Ако не ви се чете поредния безкрайно дълъг пост, пропит с неприязън към света, спокойно може да лишите блога ми от присъствието си, в горния десен ъгъл има едно х-че кликнете веднъж и Alisterplace ще е на безопасно разстояние от вас. Приятен ден, да сте живи и здрави и се чувствайте поздравени с  Apocalyptica-I don't care.
Таа за тези, които още не са отказали от четенето смятам да драсна няколко реда за последните дни. Всъщност отдавна трябваше да го направя, ноо не разпологах с много свободно време.

Първи март- Честита Баба Марта на всички! Един страхотен ден започнал с една ободряваща разходка с Аннатеовчето! Беше суупер готино, изпълнено с лиготия, смях...абе бях с Ив. Няма какво повече да кажа, каквото имам да казвам за тази мацка съм казала, а истинските чувства се показват, така че смятам да спра дотук. АннаТео рулз! <333

Втори март- Уааууу какъв ден! Моето любимо френско кроасанче т.е. Ева . Абе такива ги сътворихме, че не е за разказване. Отдавна не се бях изчервявала така :D М'да освен това се запознах с красивия дългокос инидивид, с който от две години сме в една смяна и така и не бяхме разменили нито дума (rofl). Ноо това, че съм се запознала с някого нищо ама съвсем нищо не означава, просто едно красиво мъжко същество в даскалото ми. Точка по въпроса и не, Иво, няма нищо общо с изчервяването ми.

Трети март- Ооо да! Уникалният ден! Беше страхотно, изумително, невероятно готино. Каквото и да напиша ще прозвучи глупаво и излишно, така че ще кажа само, че Асеновград както винаги рулира иии безброй мечки за всички, които бяха там. <3333

А за днес просто нямам какво да кажа освен .....не ми пукааа! Писна от всичките тъпи, неизяснени  отношения. Мдаа много мога да напиша,но АннаТео както винаги беше точна така че , ето изказването, което изцяло припокрива моето мнение:
[9:47:47 PM] AnnaTeo каза:егати


[9:47:52 PM] AnnaTeo каза: тъпите

[9:47:54 PM] AnnaTeo каза: лицемерни

[9:47:57 PM] AnnaTeo каза: копеленца
 
М'дам нямате си и понятие колко сте жалки.  Не че мен ме интересува. Споменах ли, че не ми пука? Прав ви път, крив завой. Не че като го прочетете въобще ще схванете за какво ви говоря. Както и да е, продължавайте да си живуркате по своя уникално егоистичен и лицемерен маниер, мноого ви се отдава. Why? Because I don't CARE ! Fuck off! Have a nice day _І_